Река Амазонка
Река Амазонка (Amazon River) се бори за първото място на най-дългата река на нашата планета заедно с африканската река Нил (Nile). Данните за Амазонка по много показатели като отток, водосборен басейн, ширина й отреждат автоматично първото място. Що се отнася до дължина на речното течение Амазонка изостава с малко разстояние от първенеца Нил. Излседвания на бразилски или перуански географи обаче са категорични, че именно Амазонка е най-дългата река в света.
Течението на Амазонка е една от най-важните транспортни артерии в Южна Америка. Амазонка е е най-пълноводната река, като притежава най-обширния водосборен басейн. Някои официално оповестени иследвания сочат, че точните километри, с които Амазонка изпреварва Нил по дължина са 105. Екзотичното име на Амазонка идва от езика на местното индианско население, а то се превежда буквално като „буен поток”.
Амазонка протича през териториите на Перу, Колумбия и Бразилия. Дължината й е спорна, като се смята, че е между 6250 и 6800 километра. За начало на тази фундаментална за Южна Америка река се счита потокът Кархуасанта, който извира от ледниците по високия 5597 метра връх Невадо Мисми в Андите, на територията на южните части на Перу.
Това място е разположено на около 160 километра от езерото Титикака и на около 700 километра в посока югоизток от Лима. Река Амазонка се влива в Атлантическия океан чрез своята широка делта. Ширината на устието и достига до около 330 километра, което я прави по-широка от цялата дължина на река Темза в Англия.
Река Амазонка носи и най-големите наноси на света, вследствие на които се е образувал най-големият наносен остров на Земята Маражо, на площ колкото Швейцария.
Според последните проучвания Амазонка е възникнала като трансконтинентална река преди около 11 милиона години. Пoследните изледвания сочат, че тя е приела настоящата си форма преди около 2, 4 милиона години. По-рано точната възраст на реката беше неизвестна.
Точните цифри са дадени благодарение на нови биостратиграфски, изотопни и геофизични данни, получени при пробиването на изследователски сонди във външния континентален шелф и конуса при устието на Амазонка. Те сочат, че главният транспортен воден възел на Южна Америка е възникнал като трансконтинентален воден път в периода между 11.8 - 11.3 милиона години, а своята настояща форма и размери е придобил в течение на късния плиоцен.
До ден днешен Конусът при устието на Амазонка, който достига дължина от 10 километра от десетилетия е сложна територия за изследвания на много учени, чиито експертни работи попадат единствено в графата „частични”. Последните изследвания са организирани с подкрепата на бразилската компания Petrobras. Именно те позволиха на специалистите да пробият сонди на дълбочина 4.5 км под морското дъно, благодарение на които стана възможнo да се надникне в историята на Амазонка. По-генерално погледнато, тези научни работи памагат и за по-доброто разбиране на палеографията на Южна Америка и еволюцията на водните екосистеми на Амазонка и Атлантическото крайбрежие.
Още едно проучване от последните години установи, че някога Амазонка се е движела от Атлантическия океан към Тихия океан, обратно на сегашната си посока. Доказателство за това е, че седиментни скали в централната част на Южна Америка съдържат древни минерални зрънца, които са дошли от източната част на континента.
Експертите са категорични, че преди 145-65 млн. години обратното движение на Амазонка е било факт. Ако Амазонка винаги се е движела на изток, както в момента, в седиментите е щяло да се оталожат много по-млади минерални зърна, отмити от Андите, а такива изобщо не се срещат.
По цялата дължина на Амазонка възрастта на минералните зърна oтвежда към определени райони в централната и източната част на континента. Смята се, че седиментите са се отмили от висок район, който се е образувал пред периода креда, по време на който се отделят южноамериканската и африканската тектонични плочи.
