Сиракуза
Сиракуза (Syracuse) е исторически град в Сицилия (Sicily) и столица на провинция Сиракуза в Италия. Градът е известен с красивата си гръцка архитектура, с културата си и амфитеатрите си. Той е известен и като родното място на прочутия учен от древността Архимед (Archimedes).
Градът, който е на две хиляди и седемстотин години, е изиграл важна роля в античността, когато е бил един от най-мощните центрове на Средиземноморието. Сиракуза е с население от 125 000 човека.
Градът е бил основан от древногръцки коринтяни и се превърнал в мощен град-държава. Сиракуза била като Спарта (Sparta) и Коринт (Corinth) и имала силно влияние върху целия район, известен като Магна Греция (Magna Grecia). В този район Сиракуза била най-важния по значение град. Цицерон (Cicero) описва Сиракуза като най-великия гръцки град и най-красивия от всички градове. Сиракуза по-късно се превръща в част от римската република и от Византийската империя.
След това важната роля, която играла Сиракуза, била завоювана от Палермо, който станал столица на Кралство Сицилия. Кралство Сицилия било обединено с Кралство Неапол, за да оформи две Сицилии до обединението на Италия през 1860 година.
Патронът на града е Света Лусия (Saint Lucy), която била родена в Сиракуза. Денят на Света Лусия е тринадесети декември.
Сиракуза е била основана през 734 година преди новата ера. Тя била наречена Сирако (Sirako). Заселниците харесали земята, тъй като била плодородна, както и местните племена, които ги приели добре. Градът процъфтявал и така се превърнал в най-мощния средиземноморски гръцки град.
През пети век преди новата ера Сиракуза била въвлечена във война срещу Атина. Сиракуза получила заповед от спартански генерал да победи всички в Атина, да унищожи корабите им и да ги остави да умрат от глад.
В началото на четвърти век тиранът Дионисий (Dionysius) Старши повежда война срещу Картаген (Carthage) и успява да превземе цяла Сицилия. След края на военния конфликт тиранинът построил двадесет и два километра стена покрай Сиракуза. През 397 година Сиракуза отново била въвлечена във война срещу Картаген. След това картагенците обсадили град Сиракуза, но им бил даден отпор.
Сиракуза била посещавана няколко пъти от Платон. След властта на Дионисий Старши ръководната роля била поета от Дионисий Младши, който бил изместен от Дион. Дион бил деспот, затова Дионисий Младши се завърнал на трона.
През 345 година преди новата ера било основано демократично правителство. Дългите междуособици намалили властта на Сиракуза. През 275 година властта била поета от Хиеро Втори (Hiero II) и по време на неговото петдесетгодишно управление Сиракуза се прочула като една от най-важните столици на античността.
Постепенно християнството се разпространявало в града. От 663 до 668 Сиракуза се превърнала в седалище на император Константин Втори (Constans II). След това градът преминал в арабски ръце. През 1038 година византийският генерал Георг Маниакис (George Maniakes) завоювал града и изпратил мощите на Света Лусия в Константинопол (Constantinople).
През 1220 година властта над Сиракуза била поета от император Фредерик Втори (Frederick II). Той издал заповеди за строежа на Двореца на епископите и на двореца Беломо (Bellomo). След смъртта му последвал период на феодална анархия.
През 1542 година и след това през 1693 година градът бил разтърсен от земетресение. Епидемията от холера през 1837 довела до бунт срещу правителството на Бурбоните (Bourbon). През 1848 година избухнала сицилианската революция за независимост, в която жителите на Сиракуза взели сериозно участие.
След обединяването на Италия Сиракуза си върнала статута на провинциална столица. През 1870 година стените около града били разрушени. От деветдесетте години на двадесети век в Сиракуза са започнали сериозни реконструкции на историческия център на града, които продължават и до днес.
Сред забележителностите на града е гръцкият театър, който е с шестдесет и седем реда седалки. Той е бил използван от римляните, които са правели циркови представления на сцената му.
В града има и римски амфитеатър, който частично е изсечен в скалата. В Сиракуза се издига базиликата на Санта Лусия и много църкви, сред които църквата на Светия Дух (Spirito Santo), строена през осемнадесети век.
