Мадейра

Мадейра е португалски автономен остров и архипелаг, намиращ се само на 400 км. северно от Тенерифе, Канарските острови, в северната част на Атлантическия океан и е един от най-отдалечените региони на Европейския съюз. Столицата му се нарича Фуншал.

Мадейра е бил открит от португалски моряци, докато служели при Енрике Мореплавателя през 1419-та г., и не след дълго е заселен. Архипелагът се счита за първото териториално откритие през проучвателния период в португалската история.

Днес той е популярен целогодишен курорт и се посещава всяка година от около един милион туристи. Това слънчево място е известно със своето вино с едноименната марка „Мадейра”, с изключителните си растения и цветя, с красивите пейзажи, със занаятчийските си бродерии, както и с неповторимите ежегодни чествания на новогодишната нощ. Те се отличават с най-грандиозния спектакъл от заря в света, което е официално признато и вписано в книгата на рекордите на Гинес през 2006 г.

Главното пристанище във Фуншал е водещо пристанище на самата Португалия. Столицата е важна транспортна пресечна точка на търговски и транс -атлантическите пътнически круизи между Европа, Карибите и Северна Америка. Мадейра в момента е вторият най-богат регион в Португалия, след столицата- Лисабон.

Около острова витае легендата на романтичната история на двама влюбени- Робърт Мейчим и жена на име Анна. Те са живеели по време на царуването на английски крал Едуард III. Двамата били принудени да избягат от Англия за Франция през 1346 г. Корабът им обаче бил отблъснат от силна буря и отклонен от курса си. Накрая той се разбил на крайбрежието на острова, а от там се заражда почти приказното сказание, което по-късно ще бъде използвано за именуването на Мачико- най-древният град в северо-източната част на Мадейра. Мачико води началото си от името на момчето в разказа и е дадено в чест на паметта за младите влюбени.

Първите заселници започнали да колонизират острова около 1420- 1425 г.. Откривателите заедно с техните семейства създали първия кръг от заселилите се. Към тях се присъединила малка група от дребни аристократи, хора от по-бедните прослойки на обществото и дори затворници, които обработвали земята на острова. За да си създадат минимални условия за развитие на селското стопанство, те трябвало да осекат част от гъстата гора на Лаурисилва за изграждането на голям брой канали, тъй като в някои части на остров имало прекалено много вода, докато в други тя била силно оскъдна.

През този период рибата представлява незаменима храна за заселниците, заедно със зеленчуци и плодове, отглеждани в малките земеделски парцели. Първоначално колонизаторите произвеждали пшеница само за собственото си препитание, но по-късно количеството било достатъчно, за да се започне износ на пшеница до континентална Португалия. От 23 септември 1433 г., името „Ilha da Madeira” (остров Мадейра или буквално остров „Дърво”) започва да се появява в първите документи и карти. Името е дадено като паралел с големите, гъсти гори на местността.

Когато производството на зърно започнало да спада, последвалата криза принудила Енрике Мореплавателя, който бил основен благодетел на острова, да засади други търговски култури като: захарна тръстика, а по-късно и сицилианско захарно цвекло. Това позволило разпространяването на "сладката сол" (както тогава е била известна захарта) в Европа, където била рядка, но и известна вече подправка.

Отглеждането на тези растения, както и свързаните с тях технологии, създали един от най-големите преломи в общественото развитие на острова, както и подхранвали португалската промишленост. Разширяване на захарните плантации в Мадейра започвало през 1455 г., като се използвали съветници от Сицилия. То било финансирано от генуезкия капитал (който се превръща в неразделна част от икономиката на острова до 17-ти век).

На 1 юли 1976 г., след демократичната революция от 1974 г., Португалия предоставя политическа автономия на Мадейра, чието честване се провежда в деня на Мадейра. Островът понастоящем има свое собствено правителството и законодателно събрание.

Туризмът е важен сектор в икономиката на региона, тъй като съставлява 20% от БВП, осигурявайки финансово бюджета за търговски, транспортни и други дейности. Остров Порто Санто със своята 9 км. дълга плажна ивица и невероятен климат, е изцяло туристически обект.

Мадейра е притегателно място за туристи от цял свят: притежава необходимата инфраструктура и са въведени адекватни стимули за инвестиции за разширяване на хотелската база, а храната в ресторантите е стриктно проверявана. Опазването на природата се разглежда като важна обществена задача. Посетителите на острова са основно от Европейския съюз: германски, британски, скандинавски и португалски туристи. Средногодишният темп на заетост е 60.3% през 2008 г., достигайки своя максимум през март и април, когато той надхвърля 70%.

Ако искате да се насладите на прекрасната гледка на острова, направете една ободряваща разходка по най-източната му точка- Понта де Сао Лауренко, а след това се гмурнете за освежаващо плуване в прозрачно сините води. Можете да се докоснете до красотата на природата, като вземете участие в 12 км. разходка със сертифициран планински водач и да надникнете в потайностите на гората Лаурел.

От там до скалите на западния край може да станете свидетели на затрогващо сияйни пейзажи и да наблюдавате мигрирането на местните птици. Интересно би било да откриете вулканично минало на Мадейра, като се разходите около вулканичните скали и назъбените върхове на планината на острова.

Остров Мадейра е известен също така с богатия си растителен и животински свят. Най-добрият начин да усетите естествения зелен разкош на острова е да се отправите на разходка по една от пътеките на "Левада" на югозападния бряг, които следват напоителните канали, издълбани в планината от колонистите някога.

Пред вас ще се разкрие панорама от гори и живописни долини. Там може да се потопите в изолирания и девствен природен свят, изпълнен с пъстри цветя, а след това да приседнете на пикник-обяд, докато се любувате на невероятна гледка към югоизточното крайбрежие, където често местните жители устройват излетите си в почивните дни.

Взорът ви на любопитен турист може да срещне бананови плантации, терасовидни по форма полета и изумрудени по цветове и светлосенки гори. Разходката по назъбените върхове на скалите, за да съзерцавате колоритната природа и брилянтно синьото море, ще остави силно впечатление у всекиго.

Можете да откриете повече информация за местните видове птици и растения, ако се разходите на опознавателно турне с местен експерт. Още едно прекрасно преживяване е да разгледате водите край бреговете на остров Мадейра и да станете свидетели на величествените морски птици, делфини и китове, които приплуват наоколо.

Живописно разположена и приютяваща разнообразна тропическа растителност, столицата Фуншал е особено притегателно място за отдих, разходки и снимане. Може да се насладите и на невероятна гледка, откриваща се към "Barcelos Pico Dos". Фуншал предлага разнообразни възможности за развлечение. А парковете, прекрасните градини и Музеят на виното, трябва да се видят от всеки посетил това райско кътче.