Троянски манастир
Троянският манастир е най-големият старопланински манастир в България. Той е живописно разположен на 10 км югоизточно от град Троян в северните поли на Троянския балкан. Цялото наименование на обителта е Троянски ставропигиален манастир Успение Богородично. Троянският манастир стои на 400 м. надморска височина под покрития с гъсти гори склон "Чукарка".
Наблизо преминава и река Черни Осъм, която извира от високите върхове на Стара планина Амбарица и Купена. Реката добавя допълнителна живописност на пейзажа около Троянския манастир, който днес в популярно място за туристически посещения. За удобството на посетителите на манастира в неговите рамки са изградени заведения и магазини за сувенири. За желаещите да пренощуват в Троянски манастир са на разположение добре обзведени стаи със самостоятелен санитарен възел.
Троянският манастир в действителност е едно уникално място, пазещо българският православен дух сред невероятно красивата природа на Стара планина. В Троянския манастир се влиза от северната страна, където е главният вход, пред който е разположен обширен паркинг.
Веднага след това попадате в първия манастирски двор. От западната и южната страна той е ограден с триетажни жилищни постройки, а от другите две страни се намират едноетажни стопански сгради. Входът във втория двор, най-интересната част на манастирския комплекс, е оформен През красива двуколонна портика и оригинална надстройка, които бележат втория вход на Троянския манастир, се влиза във втория двор на обителта. Той е заобиколен манастирски килии на три етажа с обширни дървени веранди, а в средата е разположен храмът на манастира.
Не е ясно кога точно е основан Троянският манастир . Първите сведения, които говорят за монашески живот по тези места в Троянския балкан са от около 1600 г., а може би и по-рано - към края на Второто българско царство. Манастирски летопис от 1835 г. е разказва за двама монаси, дошли тук от Атон и за трети монах, също от Света Гора, който донася светинята на манастира - чудотворната икона на Богородица Троеручица. Тя е копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (14 век).
През 18 век към процъфтяващия Троянски манастир започва да функционира и килийно училище, което след 1765 г., когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. Успоредно с това игуменът Христофор започва реконструкция и разширяване на манастира. Той издигнал някои нови сгради, а в 1771 г. изградил и водоснабдяването му. Около 1780 г. един друг сопотчанин - игуменът Пахомий организирал изграждането на нова, сега каменна съборна църква.
В началото на 19 в. Троянският манастир е вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни, дори триетажни, което било изключително рядко срещано по онова време. В северозападния ъгъл се издигала жилищно-отбранителна кула. За повечето постройки днес в Троянския манастир е „виновен” игумен Паисий, който в края на 18 в. изгражда и манастирския скит "Св. Николай Чудотворец", разположен източно от манастира.
Главният храм в Троянския манастир носи името "Успение Пресветая Богородици" и е построена от известния възрожденски строител архитектон Константин от гр. Пещера. Строителството се осъществило върху терен, намиращ се на около двадесет метра северно от старата църква, в зоната на манастирското гробище. Църквата е изградена от каменни, добре обработени квадри с релефни изображения и раздвижен покров.
В 1866г. е издигната една уникална по своята концепция пететажна кула, долепена пред фронта, на западното крило. На най-долното й ниво има съдохранилище, следва параклис, посветен на "Св. св. Кирил и Методий", одаи и завършва със звънарница. Тази кула, чиито горни нива са били съборени около 1898 г., е реставрирана в първоначалния си вид през 1987 г.
В Троянския манастир има две жилищни сгради, издигнати на три и четири етажа във възрожденски стил, с дълбоки чардаци, живописни кьошкове и добре осветени помещения за гостите.
Троянският манастир е забележителен със своите стенописи. За украсата на новопостроената църква "Успение Богородично" монасите поканили през 1847 г. един от най-известните възрожденски художници - Захарий Зограф от Самоков. Майсторските му творби са навсякъде във всички вътрешни стени на храма и галерията от западната й част и от северната страна.
Сред стенописите на Захарий Зограф, които може да видите в Троянския манастир са "Христос Вседържател", "Деветте ангелски чина", "Пророците", "Евангелистите" и др. По свода на откритата галерия Захарий Зограф изобразил голям брой сцени от станалата популярна през Възраждането тема "Апокалипсиса", в които влизат "Страшният съд" и "Колелото на Живота". Най-впячатляващ след стенописите на Захари Зограф в манастира, е дърворезбеният иконостас в църквата.
Обектът е част от създаденото през 1966 движение 100 национални туристически обекта на България. За да разгледате другите обекти, кликнете на посочения линк.
