Боженци

Rosi TrifonovaRosi Trifonova
Администратор
2k
Боженци

Село Боженци е едно от местата в България, които носят неподправения дух на българкската история, бит, култура и традиции. Това село има зад гърба си вече повече от шест вековна история, която продължава да се пише и днес. Боженци се слави с приятния полъх на Балкана, с прохладно лято и хубава зима. Не случайно по тези земи преди векове се е сформирало селище, което до ден днешен си остава едно от най-българските и най-живописни селища, които България има.

Село Боженци е разположено в района на Габрово. То се намира в средната част на Стара планина, наричана още Балкана, като лежи на 15 километра на изток от Габрово, непосредствено след Шипченския проход. От Боженци до град Трявна разстоянието е 8 километра. От столицата София до Боженци са около 201 километра, от селото до морската столица Варна разстоянието е 255 км.

Историята на село Боженци започва след турското нашествие в Търново в края на 16 век, но тези земи са били населени от незапомнени времена. Предполага се, че Боженци е изградено от бягащите от поробителите граждани на българската столица, които търсят в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана убежище. Между тях била и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище земите, където в момента е село Боженците.

Село Боженци в района на Габрово

Именно на нея то носи своето име. Синовете на болярката Божана започват да се занимават с търговия и с течение на времето селото се разраства. През Възраждането, към средата на 18 в Боженци става важен кръстопът за търговците. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед.

По хълмовете, които ограждат Боженци от север, североизток и изток, са установени следи от стар римски път.

От това, че преминава отвъд Балкана, може да се съди, че по него е имало оживено движение. На юг от селото се издига могила, която тукашните наричат Манастиря. Предполага се, че там е била построена една от тези римски станции, които били разполагани на всеки 50 км и които служели за места за почивка на пътниците и животните. Освен това в тях се извършвали религиозни обреди. Предполага се, че около станцията, наричана на латински “мансия”, са се заселвали търговци, за да създават или развиват още повече търговията си.

Възрожденски постройки в Боженци

На това място са се извършвали множество религиозните обреди и станало известно като „Боже място”, откъдето навярно произлиза и името на селото – Боженци. Днес в района на стария римски път край Боженци е изградена екопътека, която позволява на туристите в района да видят максимума от красотата му. Пътят започва над селоБоженци и е дълъг около 8 км. От създаването на Боженци до сега той се ползва като пряк път до град Габрово. През вековете той винаги е бил добре поддържан.

Село Боженци с неговите живописни къщи е изградено по склоновете на подковообразна котловина, отворена откъм северозапад, около един център, което е типични предимно за планинските райони на България. Склоновете се спускат към най-ниската част на селището, където на пътя, водещ към Габрово, е оформен неговият централен площад. През него тече непълноводна малка река Божанка. Селото е разделено на махали, които се наричат според имената на няколко големи рода: махала „Дрянковци“, „Чакалска“, махала „Сирените“, „Лажовска“ махала, „Червенашка“ махала „Зареда“, която преданието сочи като най-старата в селото и др.

Днес село Боженци е превърнато в архитектурно исторически резерват, а като такъв съществува от 1964 г. Боженци е включен в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство, а за да видят неговата уникална автентична архитектура тук пристигат годишно повече от 25 000 души.

Сред главните забележителности на селото е трикорабната базилика „Пророк Илия”, която е истинско майсторство на възрожденската архитектура. Тази църква е построена през 1835 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария, което по време на робството е строго забранено.

Боженци е и сред 100 национални туристически обекта по списъка на Българския туристически съюз.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.3
52
41
31
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати