Серо Торе

Rosi TrifonovaRosi Trifonova
Администратор
2k
Връх Серо Торе

Връх Серо Торе (Cerro Torre) е едно от най-големите предизвикателства за алпинистите и катерачите по света, най-вече заради своята техническа трудност и пословично лоши атмосферни условия. Не един или двама професионални и опитни привърженици на скалното катерене са се връщали разочаровани след своя опит да покорят Серо Торо. Тази респектираща дори на външен вид планина се намира на границата между Чили и Аржентина, в т.нар Патагонски Анди, част от образувалите се в Южна Патагония глетчери (Southern Patagonian Ice Field).

Разположен е на територията на Парк Насионал Лос Гласиарес (Parque Nacional Los Glaciares) в Аржентина, на север от Национален Парк Торес дел Паин (Torres del Paine National Park) в Чили, на територия, която е успорвана от двете южноамерикански държави. Серо Торе е най-високият от четирите върха по протежение на източния ръб на Патагонската ледена шапка. Другите планински стожери тук са Торе Егер (Torre Egger), Пунта Херон (Punta Herron), и Серо Щандарт (Cerro Standhart).

Серо Торе и неговия удивително заострен връх, покрит с ледена шапка, достига величествената височина от 3 128 метра. Всички маршрути, водещи към върха са осеяни с трудности и непредвидими обстоятелства. Климатичните условия в района са доста нестабилни, като правят катеренето по Серо Торе буквално ужасяващи. Тези пречки обаче не спират ентусиазма на опитните катерачи.

Един от най-добрите начини да се достигане до Серо Торе е през град Ел Калафате, а оттам до Ел Чалтен, който е изходен пункт към Серо Торе. Градчето се тачи като аржентинската „Национална столица на трекинга” и предлага почти всичко необходимо преди подхода за Серо Торе, Фиц Рой или който и да било от съседните им върхове. Всички пътеки тръгват от Ел Чалтен. Лагер Д’Агостини, в близост до основата на Серо Торе е отправна точка за много от изкачванията на върха.

Чезаре Маестри съобщава през 1959 година, че е изкачил Серо Торе заедно с Тони Егер. Тази радостна вест обаче е помрачена от нещастие, защото на слизане от маршрута Егер загива, което от своя страна поставя пред това изкачване сериозни съмнения. През 1970 година Маестри решава да се завърне с нов екип алпинисти, като този път групата е оборудвана с пневматична машина за пробиване на дупки и буквално прокарва железен път към върха.

Връх Серо Торе в Патагонските Анди

От този момент до ден днешен тази линия е наречена Компресор. Пред алпинистите обаче продължават да се изправят трудностите на ледената шапка преди върха по време на изкачването на Серо Торе. Според схващанията в алпийските среди обаче, прокарването на Компресор е неетично и лишено от стойност. Все пак първото потвърдено изкачване на Серо Торе е едва през 1974 година, дело на екипа D. Chiappa, M. Conti, C. Ferrari, и P. Negri.

България също може да се похвали с алпинисти, опитали се да покорят Серо Торе. Това са Никола Леваков, Сотир Стойчев, Григор Вътев, които поемат по маршрута Компресор по източната стена на Серо Торе между 25.11.2010 до 23.12.2010 година.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4
50
42
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати