Тамбора

Пламена M.Пламена M.
Джедай
206
Тамбора
Снимка: Jialiang Gao

Тамбора е един от най-големите активни вулкани в света, разположен на остров Сумбава в Индонезия. Той е стратовулкан.

Най-голямото изригване на Тамбора е през 1815 година. То е оценено на 7-ма степен по скалата за вулканични изригвания и е най-голямото изригване в съвременната ни история. За сравнения, митичният Везувий, изригнал през 79 година и погребал Херкулан и Помпей, е бил само 3-та степен.

Пепелта, която се отделя по време на това изригване, е толкова много, че може да покрие държава с размерите на Гърция. Тлъстите пирокластични потоци лава, цунами и гъстата пепел погубват около 100 000 души. Едва 12 000 от тях са жертва на самото изригване. Селскостопанските земи са унищожени, гладът и болестите са масово разпространени. Югоизточна Азия потъва в тъма за цели седмици.

Най-голямото вулканично изригване, дело на Тамбора, започва на 5 и завършва на 15 април. След него настъпват глобални климатични промени на цялата планета. Следващата 1816 година е известна като годината без лято.

Пепелта в атмосферата отразявала част от слънчевите лъчи и ги връщала обратно в Космоса, а на Земята настъпил студ. Най-засегнати били Европа и Северна Америка, където зимните студове отнели живота на хиляди.

Косвените последствия засегнали и Бенгалския залив. Там огромният облак сулфати забавил индийските мусони, най-голямата позната природна система в света, с цели две години. Освен че довело до суша, изригването води и до появата на нов, по-опасен щам на холерата в Индия.

Новата зараза без проблем се промъкнала към цяла Азия, а след това – и към цялото земно кълбо. Жертви на бенгалската холера станали десетки милиони хора.

Историята на XIV век в Европа и Близкия изток се определя от Черната смърт. Едва днес обаче новите методи и оборудване позволяват установяването на връзка между световната епидемия от холера от 1817 г. с изригването на вулкана Тамбора, случило се почти на хиляда километра от Бенгалия.

Наличието на вулканична пепел в атмосферата води до появата на множество интересни светлинни ефекти. Най-богати сведения за това дава английският художник Джоузеф Търнър. Типични били оранжево-червените залези или зелена луна през нощта.

Тамбора изригва още два пъти след това – през 1847 г. и 1913 г. силата му обаче е в пъти по-малка.

Два века по-късно човечеството не е подготвено за евентуално следващо мегаизригване, казват учени от цял свят. Дори в страна като Япония, където има толкова много изригвания и която е толкова напреднала в технологиите, няма достатъчно информация поне за 40 на сто от изригванията на местните вулкани в миналото.

Съществува вероятност 33 на сто през XXI век от изригване като това на Тамбора. Опасността бе описана през януари в съвместен доклад на световната вулканологична мрежа Глоубъл волкано модел и Международната асоциация по вулканология и химия на вътрешността на Земята.

В пет страни рискът е 90 на сто, гласи документът. Това са Индонезия, Филипините, Япония, Мексико и Етиопия.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати