Връх Ботев

Rosi TrifonovaRosi Trifonova
Администратор
2k
Връх Ботев

Стара планина е третата по големина българска планина. Наричана още Балкана, тя е дала името на целия Балкански полуостров. Най-високата точка на Стара планина е връх Ботев, кръстен на големия български революционер, писател и просветител – Христо Ботев. Връх Ботев достига до височина от 2376 метра. С това име върхът е известен от 1950 година, като преди това е известен като Юмрукчал. Връх Ботев се извисява в тази част на Стара планина, която се намира се в община Карлово, Пловдивска област. Това всъщност е централната част на Балкана, като Карлово и Калофер са доста близо. Връх Ботев е част от прехода Ком - Емине, който представлява финала на международния туристически маршрут Е3.

Най-краткият маршрут за изкачване на върха е от град Калофер през южното било на планината от хижа Рай. Хижа Рай е разположена в невероятно красива местност, наричана Раят, с тучни поляни отрупани с трева и билки. Преди да стигнете до хижата трябва да преминете през над Джендема или Пъклото, което представлява лабиринт от скали и пропасти с много живописни водопади. След преминаването на река Тунджа, която извира от високите дялове на Стара планина, под връх Юрушка грамада, ше видите невероятни гледки към билото на връх Ботев.

Връх Ботев

То е доста стръмно и в горната си част голо. Близо два часа ще трябва да вървите по стар, неподдържан и изровен коларски път. По него ще видите и Калоферският манастир, който остава в ниските леви части на пътя. По нагоре тук е билото Равнец с върховете Чафадарица, Хайдут, Равнец и Белчо. Целият преход отнема около 2, 5-3 часа, минава се по така наречената Тарзанова пътека. Имате възможност да се изкачите до връх Ботев и от хижа Плевен, като преходът трае около 3, 5-4 часа.

От хижа Тъжа с маршрутът е с дължина от 4, 5-5 часа, и от хижа Васил Левски може да стигнете за 3, 5-4 часа. От запад към върха води туристически маршрут, който започва от хижа Добрила. Тази пътека за връх Ботев следва вододелното било на Троянско-Калоферската планина, като трудността на това трасе е доста голяма. Преходът не се препоръчва за използване през зимата, защото е лавиноопасен. При хубаво време и добра видимост, които по пътеките за връх Ботев, не са много често срещани, от тук може да видите неповторими гледки към Северна и Южна България.

Южните склонове на връх Ботев са силно наклонени и на места пресечени от отвесни скали, известни още като Райски скали. Те са любимо място за алпийско катерене на много професионални катерачи. Именно тук, в местността на скалите се намира най-високият водопад в България, както и на Балканския полуостров, Райското пръскало. Невроятно красиво, то достига височина 124, 5 м. Водопадът по пътя за връх Ботев се захранва от снежните преспи, намиращи се под върха, благодарение на които той е винаги пълноводен. Самият Връх Ботев е част от територията на резерват Джендема. Резерватът има огромно и неповторимо природно богатство, като тук се срещат множество ендемични видове, уникални по рода си и разпространени единствено на територията Джендема.

На връх Ботев е изградена метеорологична станция , както и телевизионна кула , която функционира от 10 юли 1966 г. Благодарение на тази кула радио и телевизионния сигнал достига до 65% от територията на България. Разбира се, Връх Ботев е и сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, като печатът, необходим за книжките се дава в метеорологичната станция.

Обектът е част от създаденото през 1966 движение 100 национални туристически обекта на България. За да разгледате другите обекти, кликнете на посочения линк.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

3.9
51
45
30
21
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати