Замъкът Таранто Арагон

14.12.2011
Замъкът Таранто Арагон

Таранто (Taranto) е град в Италия с население от над 190 000 души. Основната забележителност в този град е замъкът Таранто Арагон, известен още като Кастел Сант’Анджело (Sant’Angelo). Това е най-сниманата постройка в града и в околните местности.

С изглед към морето, замъкът Таранто Арагон представлява внушителна сграда, проектирана от архитекта Франческо ди Джорджо Мартини (Francesco di Giorgio Martini). Поръчан е от неаполския крал Фердинанд Арагонски (Ferdinand of Aragon) към края на петнадесети век, чиято идея била да построи замък с отбранителни цели.

Норманите изградили тази постройка с цел защита на града върху основите на крепостта Норман Суевиан Анжониан (Norman Suevian Angionian), която всъщност е крепостта, издигната преди време от византийците с цел отбрана от сарацините.

Замъкът Таранто се намира между Натурно (Naturno) и Плаус (Plaus), в подножието на планината Трамонтана (Tramontana). Истинското му име е Тарантсберг (Tarantsberg Castle). Известният още като Дорнсберг (Dornsberg) замък е основан от семейство Таранто през 1217 година.

Членовете на тази фамилия са били императорски министри на Тирол (Tyrol). Замъкът е украсен с изящна ламперия, красиви плочки, дърворезба около прозорците и вратите, както и с още много други елементи.

В комплекса се намира и църквата Сен Леонардо (St. Leonardо), чиито стени се хвалят с антични картини, присъства и крилат олтар.

Замъкът е известен като мястото на сватбата на принцесата на Таранто Мария Д’Енгин (Maria D’Enghien) и краля на Неапол (Naples) Ладислао от Дурацо (Ladislao of Durazzo) на 23 април 1407 година.

Отличителните четири кули, наречени Сен Лоренс (St. Laurence), Сен Кристофер (St. Christopher), Анунциата (Annunziata), и Бандиера (Bandiera), съставящи замъка и подсилващи укрепеността му, представляват особен интерес с внушителните си размери. През шестнадесети век замъкът е реновиран, променен и уголемен.

Постройката също е използвана за затвор по време на Хабсбургите, а в момента е офис на Военноморските сили.

От 1291 година негов притежател става граф Майнхард Втори (Meinhard II), след което от 1347 година собственик на замъка става Хайнрих вон Аненберг(Heinrich von Annenberg), последван от граф фон Мор (von Mohr), а по-късно красивият замък е стопанисван от фамилиите Джованели (Giovanelli) и Фукс (Fuchs).

От края на Втората Световна война се изреждат множество различни обитатели на замъка Дорнсберг, които за нещастие нанасят щети на сградата и допринасят за загубата на редица безценни предмети. В определен период от време замъкът дори е използван като гостоприемница за младежи, което тотално съсипва интериора му.

През 1964 година семейство Готшал (Gottschall) от Мюнхен (Munich) купува замъчния комплекс и го реставрира с неимоверни усилия, за да блести отново, както е било при построяването му.

До ден днешен той е притежание на тази фамилия. Посещенията в замъка, който е запазил толкова ценни факти за средновековната история на местността, за съжаление са абсолютно невъзможни.

Туристи от цял свят с нетърпение очакват момента, в който фамилията, притежаваща замъка, ще отвори вратите му за посетители. Сега-засега обаче замъкът само привлича вниманието им и може да бъде сниман за спомен, но само отвън.

3.8
Общо 4 гласували
5 1
4 1
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати