Замъкът Звиков
Замъкът Звиков (Zvikov) е изключително красив замък в Чехия, с право е известен като Кралят на замъците. Замъкът Звиков се намира до сливането на реките Вълтава (Vltava) и Олтава (Otava). Дълбоката долина под замъка е била наводнена с вода от язовирната стена Орлик (Orlík) и днес водното ниво стига до замъка.
На мястото на замъка още преди новата ера тук е имало келтско укрепление. Замъкът Звиков за пръв път е упоменат в писмен документ през 1234 година. По това време е изградена кулата Хлизова (Hlízová), по-късно преименувана на Черна (Černá). Тогава замъкът е бил резиденция на крал Венцеслас Първи (Wenceslas I).
Неговата кралската корона се е съхранявала в замъка Звиков. По време на опасност короната се закачала на вериги под високия таван на кралските покои в замъка.
Замъкът е бил изцяло завършен във втората половина на тринадесети век и е служел за резиденция на крал Премисъл Отакар Втори (Premysl Ottakar II), син на Венцеслас Първи.
Замъкът Звиков бил създаден като непревземаема крепост и така и не бил превзет по време на Тридесетгодишната война, тъй като имал много добра стратегическа позиция и невероятна фортификационна система.
През вековете замъкът много пъти е бил реконструиран и разширяван. Много пъти се сменили и собствениците му – това били фамилиите Розмберк (Rožmberk), Свамберк (Švamberk), Шварценберг (Schwarzenberg). При една от реконструкциите към замъка била построена пивоварна.
След началото на седемнадесети век замъкът бил изоставен, тъй като изгубил значението си. През средата на деветнадесети век той бил реконструиран отново. След това последвала голяма реконструкция през седемдесетте години на двадесети век. Днес замъкът Звиков се слави като един от най-добре запазените замъци. Замъкът е украсен с три кули.
Другите две кули се наричат Хласка (Hláska) и Червена (Červená). През 1554 година кулата Хласка е била достроена, за да стане още по-висока. През шестнадесети век са направени много реконструкции в замъка Звиков, за да изглежда като ренесансова постройка.
През седемнадесети век замъкът издържал на дълга обсада. Гарнизон от сто и четиридесет войника в замъка дълго време удържал на обсада от четирихилядна армия. След няколко месеца войниците от замъка се предали, тъй като гладът ги принудил да направят това.
Това е моментът, от който замъкът Звиков започнал да запада. През осемнадесети век той е бил използван като склад, а след това като казарм]. След това бил използван и като склад за съхранение на зърно. През деветнадесети век в замъка вече не живеел никой.
Една от най-ценните части на замъка е неговия Кралски дворец с прилежащия към него параклис. Кралският дворец бил изграден от Премисъл Отакар, като сградата била с четири крила. На първия етаж крилата са свързани с коридори с разкошни прозорци.
В интересния параклис са се запазили уникални фрески от петнадесети век. Западени са също така Сватбената зала, където са се провеждали сватбените тържества на аристокрацията, както и готическите галерии на вътрешния двор. Под замъка има прокопани тунели за бягство, които са дълги четири километра.
Замъкът е известен с това, че в него според легендите има привидение. То е прочуто като Звиковския дявол и тукашните легенди за съществуването са от края на деветнадесети век. През 1925 година фамилията Шварценберг, която по това време била собственик на замъка Звиков, се отказала от собствеността и оттогава той принадлежи на държавата.
В замъка Звиков могат да се видят мебели от масивно дърво, столове, които приличат на тронове, и огромни резбовани сандъци.
