Дворецът Люксембург
Дворецът Люксембург (Luxembourg) е разположен сред живописната Люксембургска градина в Париж. Дворецът е бил построен като резиденция за Мария Медичи (Marie de Médicis), майката на френския крал Луи Тринадесети (Louis XIII). Днес в сградата на Люксембургския дворец се намира Френския сенат.
Въпреки че бил построен специално по желание на майката на краля на Франция, самата тя така и не успяла да се възползва от привилегията да живее сред разкоша на двореца повече от няколко месеца. В двореца само от време на време са живеели хора, той е служел като резиденция на Наполеон Бонапарт (Napoleon Bonaparte). През двадесети век Люксембургският дворец е претърпял значителна реновация.
Историята на двореца започва през седемнадесети век. Когато през 1610 година кралицата на Франция Мария Медичи погебала съпруга си, тя поискала да живее в собствен дворец. За строителството на двореца тя избрала място, което тогава се намирало извън града. Мария Медичи купила имението на Люксембургския херцог заедно с къщата му.
Заради това и днес дворецът е известен като дворецът Люксембург, макар самата Мария да го е наричала дворецът Медичи. Майката на краля е била родена в Италия, затова тя много искала новата й резиденция да е въплъщение на детските й спомени за родния й дворец във Флоренция (Florence).
За строителството на двореца бил извикан прочутият архитект Саломон де Брос (Salomon de Bross), а за оформянето на интериора на сградата – известният художник Пол Рубенс (Paul Rubens). Той нарисувал специално за двореца серия от двадесет и четири големи платна, които се наричали „Животът на Мария Медичи”.
Възхитената от платната кралица-майка поръчала още една серия картини, посветени на починалия й съпруг. Говори се, че докато Рубенс живеел във двореца, той играел ролята на шпионин и по всевъзможни начини успявал да изтръгне от кралицата-майка парижки тайни, за да ги предава на влиятелни холандки, а те – на Испания.
Разкошният Люксембургски дворец бил построен за десет години, а Мария Медичи живяла в него само няколко месеца. Тя била изгонена не само от двореца, но и от Франция от собствения си син – Луи Тринадесети. В така наречения Ден на глупците кралицата-майка публично поискала от краля да избере между нея и кардинала, на когото той оказвал голяма подкрепа. Докато Мария Медичи празнувала в двореца победата си, кралят се срещнал с кардинала, за да го увери в подкрепата си. След това изгонил майка си и приближените й извън пределите на двореца.
Люксембургският дворец останал във владение на френското
кралско семейство още половин век, до Френската революция. След това дворецът бил превърнат в затвор. Веднага след революцията дворецът придобил статут на затвор и бил известен като последният салон на осемнадесети век. В двореца-затвор били затваряни аристократи, депутати, известни актриси и актьори.
Докато чакали деня на екзекуцията си, затворниците се разхождали сред шедьоврите на Рубенс. След като бил затвор, дворецът се превърнал в Сенат на консерваторите, а след това в него в него започнал да живее император Наполеон. След това в сградата се намирал Френския Върховен съд, а по време на Втората световна война той бил превърнат в генерален щаб.
Външният вид на двореца наистина прилича на италиански, точно както го е искала кралицата-майка. Той е изграден в преходен стил от ренесанс към барок. Но дворецът е проектиран в традициите на френската архитектурна школа – официалният вход е бил разположен в центъра на сградата, а дворът е бил затворен от всички страни.
От двете страни на главния вход е имало два триетажни павилиона, които са били украсени с три вида колони. Дворецът не един път е бил преустрояван. За да се побере в него голяма зала за заседания, южната му фасада била увеличена с тридесет метра.
На горния етаж на главната сграда на двореца специално за кралицата е била направена тераса, от която тя да се любува на красивата си градина, която е била една от най-разкошните за времето си, цялата с фонтани, басейни и статуи. Днес Люксембургската градина е отворена за посещения и е едно от любимите места на парижани. Люксембургският дворец може да бъде посетен, само когато в него се провеждат екскурзии.
