Земенски манастир

29.06.2010

Земенският манастир носи името "Св. Йоан Богослов". Той е един от най-известните обители в България, макар че не е особено голям и вече не е обитаван от монаси. Земенският манастир е разположен в сърцето на Конявската планина, по североизточните й склонове, само на 2 километра в югоизточна посока от центъра на град. Земен.

От Земенския манастир до град Перник са около 42 километра, а между столицата София и обителта има 70 километра. На около 15 километра е международният път от София за Кюстендил и Гюешево. Земенският манастир стои живописно при около 600 метра надморска височина на брега на река Струма. Мястото на тази природно красива местност е точно в началото на Земенския пролом.

Земенският манастир "Св. Йоан Богослов" e обявен за национален паметник на културата, или по-точно църквата, която е най-старата запазена част от обителта. Смята се, че ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите у нас и притежават най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.

Земенски манастир

В наши дни Земенския манастир не е обитаван от монаси и е превърнат в музей, като жилищният корпус не се използва. Гостите биват посрещани от възрастна двойка, които се грижи за обителта и може да разкаже на посетителите повече за нея и историята й. Най-общо комплексът на Земенския манастир се състои от две свързани помежду си сгради, малка камбанария и църквата, разположена по средата на големия двор.

Смята се, че църквата е най-старата запазена до днес сграда в Земенският манастир, като тя датира още от 11 век, когато е строен и самият манастир. Храмът е уникален с това, че е един от малкото оцелели по нашите земи паметници на българската средновековна архитектура, които са запазили цялост на конструкцията, както и голяма част от ценните стенописи във вътрешността.

По своята същност църквата към Земенския манастир е триапсидна, кръстокуполна постройка, с купол, разположена върху висок цилиндричен барабани. Стените й са издигнати от дялани каменни блокове бигор, като формата й е кубична. През 19 век Земенският манастир е подложен на реставрация, като църквата се сдобила вече с директен вход от двора към олтара. Самият олтар представлява масивна каменна плоскост, като подът й е от разноцветни мраморни и каменни парчета.

От самото начало, от 11 век, до днес са останали частични фрагменти от изографисването й. Всъщност от създаването на храма единственото оцеляло изображение е на Света Ана. От по-късно изографисаните стенописи в наши дни могат да се видят запазени ктиторските образи на деспот Деян и жена му Доя, на Свети Иван Рилски, на Свети Климент Охридски, на Свети Йоаким Осоговски и др.

Основната част от стенописите в Земенския манастир датира от 14 век. Предполага се, че авторът на повечето от тях е самобитен местен майстор и евентуален негов помощник. В стилово отношение земенските стенописи не се включват към официалните течения в нашата средновековна стенопис, като се отличават със своята уникалност. Предполага се, че техният стил е смесица между западни похвати в изографисването, примесени в българските традиции в живописта.

Интересна е сцената "Изковаване гвоздеите на Разпятието”, която може да се види разположена фронтално пред "Разделяне на дрехите”, което е друга картина. При "Изковаване гвоздеите на Разпятието” на преден план се виждат двама мъже, облечени в къси туники, които седят около пещ с вид на кошер. Картината е изобразяване на библейската история, при която един евреин търси някой да изкове гвоздеите, с които Христос ще бъде прикован на кръста. Един ковач отказва и ръката го заболява ненадейно, но неговата жена склонява да извърши това. Повечето от рисунките в Земенския манастир има чисто битов характер по своето съдържание, като отражение в тях намира темата за труда в човешкия живот.

Земенският манастир престава да функционира като действаща обител през първата половина на миналия век. Все още в Земенския манастир не се предлага възможност за спане и храна, но има планове това да се осъществи в бъдеще. В близост до Земенския манастир могат да се видят останки от средновековната крепост Землинград, която също е една интригуваща българска старина.

3.5
Общо 4 гласували
5 1
4 0
3 3
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати