Манастир Свети Николай в Арбанаси

13.10.2011

Манастир Свети Николай се намира в Арбанаси и негов закрилник е свети Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски. Празникът на манастира е два пъти – на шести декември и на девети май. Тогава се чества паметта на свети Николай и е разрешено вино, елей и риба.

Паметта на светеца се чества два пъти в годината, защото на шести декември той се е представил на Господ, а на девети май е денят на пренасяне на неговите свети мощи от град Мира в италианския град Бари. Всеки четвъртък църквата отдава специална молитвена и богослужебна почит на светеца.

Манастир Свети Николай в Арбанаси

Манастирът е разположен в югозападната част на Арбанаси. Той е изграден през тринадесети век, по време на царуването на династията на Асеневци. Манастирът многократно е бил опожаряван, ограбван, а след падането на Велико Търново под османско робство през 1393 година всички монаси, с изключение на единици, са избити.

Първото възстановяване на манастира се осъществява през 1680 година. Тогава със средствата на богатия боляр от Арбанаси - Атанасий са изградени наново църковните сгради. Боляринът учавства в заговор за свалянето на султана и пада убит в битка край Сушица – днешният град Карлово. Манастирът запустява след чумна епидемия в средата на осемнадесети век.

През 1798 година той отново е опожарен, а две години по-късно е възстановен от местни жители. През 1833 година по инициатива на отец Зотик Преображенски се извършва обновяване на манастира със средства, събрани от жителите на Арбанаси, Лясковец, Велико Търново и Горна Оряховица.

Отец Зотик умира по време на чумна епидемия и монаси го пренасят в Преображенския манастир, който също е възстановен с негова помощ, и там го погребват. Отец Зотик се прославя с това, че изнася богослуженията си на църковно-славянски език, а не на гръцки език, както е било прието в поробена България, въпреки че повечето българи не можели да го разберат.

В средата на деветнадесети век в манастира Свети Николай живеят четири монахини, които се занимават с тъкане. Те изработват и дрехите за въстаниците от Априлското въстание по препоръка на Матей Преображенски и йеромонах Харитон. Монахините помагат и на руските военни части по време на Руско Турската война и като благодарност за помощта си получават от Русия иконостас за храма.

Манастирът се разширява, а църквата му се издига с купол. Игуменката на манастира по това време е сестра Зиновия Ламбринова, която превръща манастира в девическа обител.

В манастира е разположена църквата Свети Никола, която е еднокорабна, с една апсида, с висок купол. Мъжкото и женското отделение на храма са били украсени със стенописи, но след Освобождението от османско робство те са били заличени и са изписани нови стенописи.

Много от иконите са дарения от руски войници. В манастирската църква има два бронзови полилея, върху единия от които пише, че е изработен през 1746 година в Нюрнберг. В манастира се пази и гръцко евангелие, отпечатано във Венеция през 1760 година.

В манастира Свети Николай Чудотворец са отсядали български царе – цар Фердинанд и Цар Борис Трети. Помещенията, които те са обитавали по време на престоя си, са запазени в автентичния си вид. При пътуванията си българските монарси са отсядали предимно в манастири.

Иконите на иконостаса в църквата Свети Никола са изографисани от Козма Блаженов през 1897 година. В църквата е и чудотворната икона на Свети Никола, за чиито чудеса се разказва от поколение на поколение. В църквата има и плачеща икона на Света Богородица, икона на Свети Пророк Илия, който е съпокровител на манастира Свети Николай Чудотворец.

Съпокровител на манастира. В манастира се пази и кръст, дарен от вярваща, закупен в Йерусалим и осветен на Божи Гроб. В кръста има част от трънен венец.

4.7
Общо 6 гласували
5 4
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати