Ладожкото езеро

04.04.2011

Ладожкото езеро (Ladoga Lake), известно и като езеро Ладога е разположено в Северозападна Русия. То е най-голямото езеро в Европа и 14-то по големина на цялата планета. Ладожкото езеро се намира недалече от Санкт Петербург, в Република Карелия (Republic of Karelia) и Ленинградска област, съвсем близо до границата с Финландия. На финландски името на Ладога е Laatokka, а по-рано е било известно като Nevajärvi и Luadogu. От Ладожкото езеро тръгва течението на река Нева.

Ладожкото езеро има ледено тектонски произход, като се образувало след отдръпването на континенталния ледник подобно на езерата на Скандинавския полуостров. С площта си от 18135 кв.км Ладожкото езеро е най-големият сладководен басейн както по обем, така и по-площ. В него са се образували много острови с обща площ от 460 км, най-известните от които са Валаамските острови (Valaam archipelago). Средната и максималната дълбочина на езерото са съответно 51 и 230 м. Дължината на водния басейн от север на юг възлиза на 219 км, като има средна ширина от 83 км.

Ладожкото Езеро

Средният воден обем на Ладожкото езеро е 837 куб.км, като по-рано е бил 908 куб.км. Ладога заедно с американското езеро Тахо, според резултатите на НАСА за климатичните промени, свързани с глобалното затопляне, се е затоплило най-много за последните 25 години – с цели 2, 2 градуса (Тахо с 1, 7 градуса). Ладожкото езеро е разположено при 4-5 метра надморска височина, а в него са се образували близо 660 острова. Повечето от тях, включително Валаамските, Килпола (Kilpola) и Коневец (Konevets) се намират в северозападната част на Ладога.

Ладожкото езеро е отделено от Балтийско море чрез провлака Карелия и се оттича през Финския залив благодарение на река Нева. Цялото езеро е плавателно, като е част от водния път между река Волга и Балтийско море. Към басейна на Ладожкото езеро се включват около 50 000 езера и 3500 реки по-дълъги от 10 км. Водосборният басейн на Ладожкото езеро е 276 000 км2. Около 85% от притока се осигурява от водите на река Свир (Svir), оттичаща Онежкото езеро (Lake Onega), река Волхов (Volkhov River), идваща от езерото Илмен (Lake Ilmen), река Вуокса (Vuoksi River), изтичаща от финландското езеро Саимаа (Lake Saimaa) и отводняваща част от многобройните финландски езера.

Ладожко Езеро

Ладожкото езеро е много богато на риба, като в него живеят около 48 вида. На бреговете му, там където изтича река Нева има огромно богатство от гори, но са изградени предприятия за преработка на дървен материал, които замърсяват водите на езерото. В исторически аспект Ладожкото езеро е играло изключително важна роля особено по време на войните.

“Пътят на живота” е наречено трасето по замръзналото Ладожко езеро, което остава единствената връзка при обсадата на Ленинград с външния свят. По време на войната пътят е бил известен с името “Път на смъртта”, а официалното му име е “Военно автомобилен път 101″. Доставката на провизии и боеприпаси се е извършвала с камиони по леда на езерото през зимата, и с лодки през лятото. По молба на Сталин, САЩ и Британия започват доставки на военна техника и провизии за обсадените руски градове.

През 1941 г. 40 съюзнически конвоя с 800 кораба доставят 22000 танка, 12000 самолета и хранителни припаси от Исландия до Мурманск през Северно море. 81 кораба са потопени от немските подводници, но конвоите са жизненоважни за оцеляването на обсадените градове. Независимо от трудностите по “Пътя на живота” и атаките на немските самолети и подводници, са били превозени 360 хиляди тона храни и боеприпаси.

Историческата руска столица Старая Ладога получава името си от името на езерото. Сред забележителностите, които днес могат да се видят при Ладожкото езеро са крепостта Орешек (Oreshek Fortress), разположена на малък остров при изтичането на Нева. Този средновековен дворец заедно с близко намиращия се историческия център на Шлиселбург (Shlisselburg) са включени в списъка на ЮНЕСКО със Световното културно наследство.

На най-големия в Ладога остров Валаам може да се види и средновековния Валаамски манастир, основан през 14 век. През 1611 г. манастирът е изоставен заради честите шведски набези. Възстановен е през 1715 г. с указ на цар Петър I.

4.6
Общо 5 гласували
5 3
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати