Ааправаси Гхат

Малцина са тези, които знаят, че една от най-големите миграции в историята на човечеството се е случила на остров Мавриций. Тук през периода 1834- 1920 г. са пристигнали почти половин милион работници, които са наети да работят на тръстиковите плантации.

В областта Порт Луис е разположен историческият обект Ааправаси Гхат (Aapravasi Ghat), станал свидетел на цялото това текучество и на заместването на робския труд с наемния.

Той заема площ от 1640 км. м. и заради важната роля, която е изиграл за това, което по-късно се превръща в глобална икономическа система, е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

За да разберем огромното значение, което е изиграл Ааправаси Гхат трябва да се върнем около 2 века назад във времето. Мнозина са се опитвали да колонизират Мавриций- португалци, холандци, французи и британци. През 1810 г. островът е принадлежал на англичаните. Тогава захарната индустрия постепенно започва да се превръща в основен фактор за развитието на икономиката на острова.

Все повече земи се оформят в захарни плантации и се изграждат нови фабрики за захар, която после се изнася за Лондон. Още по времето на французите на Мавриций са доведени много роби, които да работят на плантациите. По-голяма част от тях са от африкански произход или от Мадагаскар.

По това време в Лондон се надига движението за освобождаване от робство и поради огромния бум в производството на захар, идваща от английския колонизиран остров, мнозина започват да подозират, че това е възможно само чрез незаконното от 1807 г. робство.

Британската администрация на остров Мавриций обаче нарочно не предприема нищо, защото е загрижена от приходите, които получава от френските плантатори. Едва през 1835 г. след ожесточени дебати между френските плантатори и англичаните, робството на острова официално е отменено. Предполага се, че по това време незаконно на острова са работели около 77 000 роби.

Собствениците на плантациите са богато компенсирани за "причинените им неприятности" и незабавно получават финанси, които те инвестират в захарните полета. Евтината работна ръка обаче се оказва оскъдна. Това поставя началото на договореният наемен труд. През периода 1830 и 1834 г. на острова пристига малка група от индийци, които чрез заплащане са наети като работници в плантациите.

Договорено е те да работят на тях за срок от пет години срещу месечен доход от пет рупии и след приключването на договора отново да се върнат в Индия. Това поставя началото на „великият експеримент”, при който свободен труд замества робския. Израз на това е Ааправаси Гхат.

През март 1839 г. индийското колониално правителство получава сведения, че индийците, работещи на Мавриций са малтретирани и се трудят при неприемливо нехигиенични условия. За 3 години емиграцията е спряна, но през 1842 г. потокът от хора отново продължава с пълна сила.

През периода 1834-1924 г. тук са мигрирали почти половин милион индийци, които са участвали с труда си на захарните плантации или в изграждането на публични инфраструктури. Трудът им е бил договарян, като се е правел договор и за двете страни.

Ааправаси Гат е свидетел на целия процес. Тук от 1865 г. освен, че се сключвали договорите, се изисквали и по две снимки. Те оставали в центъра, докато бъдат оформени административните процедури, след което работниците заминавали на плантациите.

Можете да посетите Ааправаси Гхат по всяко време на годината. Входът за него е безплатен, а работното му време е от 9 до 16 часа.