Находките на пекинския човек в Чжоукоудян

10.12.2013
Чжоукоудян

Надали има човек, който да не е чувал за Пекинския човек (Peking Man) - Хомо еректус, открит в Чжоукоудян близо до Пекин. Намерените през 20-те години на миналия век фосили са най-силните аргументи в защита на еволюционната теория. Заради своята значимост обектът е включен в списъка на ЮНЕСКО и представлява истински рай не само за антропполозите, но и за всички интересуващи се от еволюцията на човечеството.

Историята на Пекинския човек започва през 1921 г., когато шведският геолог Гунар Андерсон и австрийският палеонтолог Зденски посетили местността в близост до село Чжоукоудиян, само на 40 км. от Пекин. Първоначално те не открили нищо особено, но след две години работа Здански намерил два зъба, които се оказали следи от ранен човешки предтеча.

През 1926 г. откритите зъби са показани на престолонаследника на Швеция и на Гунар Андерсон, запален антрополог. Той възкликва:"Това е човекът, чието откриване предсказах." През следващите месеци започват да се търсят средства за изследването на откритите молари, както и за нови разкопки в райна на Чжоукоудиян. Намерен е още един зъб, на който по-късно се правят отливки в Англия, за да могат да се изпратят на други изследователи по света. Разкопките при Чжоукоудиян продължават през това време и се стига до откриването на запазена половина от долна челюст. На 1 декември 1929 г. китайският учен Пей Уенджонг стига до нова находка, за която пише:

"Натъкнах се на почти цял череп на Синантроп. Той беше отчасти в меки пясъци и отчасти в твърдата материкова скала, така че успях да го извадя сравнително лесно." Всичко това довежда до медийна сензация. Направени са множество анализи и са открити още много фосили. Става ясно, че Пекинският човек е представител на Хомо еректус.

Знае се със сигурност, че първите ни прародители са се появили преди около 3.5 милиона години в Африка. По-късно на бял свят излиза истинският прародител на човека, Хомо хабилис. Той е еволюирал австралопитек, който може да мисли и да създава сечива. С течение на времето Хомо хабилис започва да се мести от едно място на друго.

Обемът на черепа му и ръстът му се увеличават и се появява нов вид - Хомо еректус. Той се изявява като наш предтеча скитник. Негови следи отпреди 150 000 години са намерени почти в целия Стар Свят. Най много фосили от него обаче са открити именно в пещерите в района Чжоукоудян. От тях стават ясни факти, които дотогава са били само непотвърдени с нищо теории.

Учените откриват, че Хомо еректус не се е страхувал от огъня. Докато предците му бягали от него, този вид не се страхувал да го доближи, да го овладее и да го използва. Не се е плашел от потоците от лава, образували се при избухването на някой вулкан. Това без съмнение е една от най-важните човешки придобивки. Със сигурност знаем, че Хомо еректус са консумирали печено месо и са знаели как да поддържат огъня.

Лесно са разбрали, че той не гасне, ако слагаш клони в него. Хомо еректус започнал да използва огъня, за да лови животни, които бягали, подплашени от пламъците. Сечивата на този вид наш предшественик започват да се усъвършенстват. Той започва да дяла камъни, оформяйки множество остри стени благодарение на които да може да остърже клони, да чупи кости на умрелите животни, да ги убива и да се защитава от врагове. Научва се да одира кожата на животните с каменни клинове или кремъчни остриета.

Друго важно откритие било направено след като Хомо еректус установил, че острието на обгорения кол е по-здраво. Стига се до невероятно откритие, което е дало тласък на човечеството. Хомо еректус открива копието-оръжие с голяма сила. Голяма част от тези факти се установяват от намерените фосили в Китай. Освен 6-те запазени черепа на хоминиди и над 40 кости на хоминиди са открити и фосили от почти 100 вида бозайници. Находката е уникална не само за времето си, но и за разбирането на древната остория на нашите предшественици.

4
Общо 1 гласували
5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати