Белинташ

Родопите са известни не само със своята природна хубост и неповторими пейзажи, но и с мистиката свързана с тях. Те са населявани още от древни времена и са съхранили множество загадъчни кръгове и сакрални ниши, свидетелстващи за древните й обитатели. Светилищата, пръснати по склоновете на Родопите са хиляди, като сред тях особено внимание заслужава Белинташ. Това е красива скала, която гледана отстрани доста наподобява човешка глава.

Тя има изключителна стойност не заради формата си обаче, а заради изсечената в скалата ямка, която наподобява утроба. Предполага се, че е направена от траките и е свързана с култа към Богинята Майка. Представлява интерес не само за историци, археолози и фотографи, но и за всички онези, които искат да разберат повече за историческото минало на България.

Още преди десетилетия в Белинташ са били открити следи от дейността на древни обитатели. Според някои историци и изследователи е възможно дори те да датират от халколита, а не от бронзовата епоха, както се считаше доскоро. Трудно е да се повярва, че това може да се е случило през 4-3 хил. пр. н. е., но е факт, че именно през този период са се появили първите метални сечива, без които издълбаването на скалите би било невъзможно. Въпреки това е доказано, че най-интензивни са били действията през бронзовата епоха.

Мнозина си задават въпроса за какво точно се е използвала скалната ниша в Белинташ. Че е служела за изпълняването на древни ритуали е безспорно заради самия облик на издълбаната ниша. Специфичната форма на утроба се вижда и с просто око. Съществуват различни теории относно функциите на такива свещени обекти. Много изследователи, занимаващи се с древните светилища в Родопите, са на мнение, че освен за ритуали, свързани с култа към Богинята Майка, тези места са служели и за измерване на времето, защото при всички форми има голямо значение ъгълът, под който пада светлината.

Възможно е тракийските жреци да са давали напътствия на кое място и как точно да бъдат издълбани тези ниши, така че светлината на слънчевия лъч да пада под конкретен ъгъл. По този начин тракийците биха могли да разпознават кога се сменят сезоните, което е важно за определяне кога да започва сеитбата и кога да се прибира реколтата.

Разпространена е и теорията, че някога тук е имало древно тракийско селище, което е било светилище на бог Сабазий на бесите и всъщност Белинташ в превод означава "Белият камък". Според други пък името означава "Камъкът на войната" заради свещената война меджу Сабазий и Дионис.

Много важен за историците е намереният Надпис на Белинташ, тъй като той служи за доказателство, че нашите предшественици са имали писменост още преди гърците. Относно знаците, които са изсечени в скалите, повечето учени са на мнение, че те действително са останки от древен календар.

Догадките около Белинташ продължават и до днес и може би само времето ще покаже дали някога ще бъде доказана някоя от всичките теории, свързани с това прелестно и тайнствено място.

Можете да посетите Белинташ по всяко време на годината без зимния сезон, тъй като тогава от падналия сняг няма да усетите мистиката, която витае тук. Може би най-красива ще Ви се стори планината през лятото, когато ще можете да си позволите да останете и преди залез слънце - моментът, в който Белинташ наистина ще Ви омагьоса.