Хижата на Скот и изследователите на Антарктика

07.11.2013
Хижата на Скот и наследството на изследователите на Антарктика

Бялата прелест на Антарктика е оценявана от мнозина, но са малцина тези, които са я виждали с очите си. Името й неизбежно се свързва с това на английския морски офицер Робърт Фалкън Скот и екипажа му, които правят подробно проучване на Южния полюс. Днес станцията на Скот, която е замръзнала сред снеговете, се е превърнала в паметник на групата изследователи, дали живота си за разкриването на Антарктика през една наистина историческа епоха. Обектът е известен като Хижата на Скот и наследството на изследователите на Антарктика (Scott's Hut and the Explorers' Heritage of Antarctica).

Робърт Фалкън Скот е роден в Девънпорт, Великобритания. Завършва подготвително военноморско училище, изучава навигация, минно-торпедно дело и управление на артилерийския огън. Произведен е в младши лейтенант и през 1896 г. се среща с президента на Кралското географско дружество, Клементс Маркъм, който е привърженик на идеята за организиране на британска антарктическа експедиция. Робът Скот веднага решава да се включи в нея и е назначен от Маркъм за началник на експедицията.

Така през 1901 г. група изследователи и учени се качва на изключително добре оборудваният кораб "Дискавъри", който се отправя за Антарктида. Достигат нос Адер, бариера Рос, източният бряг на Земя Виктория и откриват полуостров Едуард Седми. На остров Рос построяват база, от която с шейни започват разучаване на района. През зимата на 1902 г. са открити ледниците Кетлиц и Ферар, остров Уайт и връх Маркъм.

На връщане от този поход Ърнест Шакълтън и няколко други хора от екипажа им се разболяват от скорбут, но успяват да се върнат в базата си. През 1903 г. до нея пристига кораб, натоварен с въглища и припаси, който на връщане взима със себе си тежко болния Шакълтън и още осем матроси. Останалите изследователи, начело с Робърт Скот, правят още серия проучвания и през 1904 г., след като чрез взривове е освободен от ледовете кораб "Дискавъри", се завръщат в родината си.

През 1909 г. Ърнест Шакълтън прави неуспешен опит да достигне Южния полюс. Според неговите теории обаче това е напълно възможно, ако се мине от към море Рос. В ерата на проучването на Антарктида вече са се включили и другите Велики сили и Великобритания не иска да изгуби съревнованието. Финансира се нова експедиция, начело на която отново е Робърт Скот. Групата изследователи се качват на кораб "Тера Нова" през 1910 г. и на 3 януари 1911 г. хвърлят котва в залива Макмърдо. Малко след като се установяват, Робърт Скот научава за експедицията на норвежеца Руал Амундсен, който го изпреварва във времето.

Хижата на Скот

През ноември 1911 г. екипът на Скот тръгва към полюса, но се случват редица непредвидени неща. Специалната порода кончета, които Скот е взел, за транспортирането на експедицията, се оказват неспособни да издържат на тези сурови зимни условия. След като са застреляни, следва ред и на кучетата, докато накрая се оказва, че шейните трябва да са теглени с целия товар върху тях от хората.

Голяма част от групата не успява да издържи на натоварването и се връща обратно в базата. В последните 2560 км. към Южния полюс продължават само Робърт Скот, Хенри Боуърс, Едгар Ивънс, Едуард Уилсън и Лоурънс Оутс. На 17 януари 1912 г. те достигат заветната цел, но разбират, че екипажът на Амундсен ги е изпреварил с цели три седмици.

За съжаление, страдащи от скорбут, хората на Робърт Скот и самият той не успяват да се върнат обратно. Предполага се, че той умира последен, защото в него са намерени дневниците на останалия екипаж.

Днес, въпреки че не е първият човек, който е достигнал Южния полюс, името на Робърт Скот се произнася с възхищение и уважение. На него са кръстени бряг Скот, нос Скот, ледник Скот, планина Скот, остров Скот и полярната станция Амундсен-Скот. Базата на Макмърдо е превърната в своеобразен паметник за геройството на групата на Скот и служи за музей, до който малцина успяват да стигнат.

3.4
Общо 5 гласували
5 1
4 1
3 2
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати