Река Ропотамо
Около река Ропотамо се е образувала една от най-дивните и красиви природни местности, които могат да се видят днес в България. Ропотамо протича в Югоизточна България, като невероятната еко зона покрай нея е разположена непосредствено до българското Черноморие. Реките Росенска, Паничаревска и Равногорска се сливат една в друга при село Веселие, за да дадат началото на Ропотамо.
В самото си начало тя е съвсем малък речен ръкав , но в устието си и в долното си течение река Ропотамо разгръща с размах животворната си сила, образувайки една от най-удивителните еко системи в страната. Редки растителни и животински видове, многобройни птици, увивни растения, дори делфини могат да се видят в река Ропотамо.
Районът около течението на река Ропотамо е обявен за национален резерват през 1940 година, като през 1962 година статутът на удивително красивата и живописна местност е сменен на народен парк. В следващите години силният туристически поток в района на река Ропотамо редовно поставя на изпитание екологичния баланс в рамките на парка.
Допълнителен фактор на застрашаването на природната местност е непрестанното строителство в околните райони, в резултат на което преди около 20 години паркът Ропотамо се превръща в най-застрашената защитена територия в България.
С основна идея превенция на природния и биологичния потенциал и ендемичност на района на река Ропотамо през 1992 година статутът му се променя на резерват със строг режим с прилежаща буферна зона.
Буферната зона би трябвало да бъде прекатегоризирана като защитена територия от категорията „защитена местност”. В резултат на „смущаващия” натиск на влиятелни строителни компании и фирми, които притежават терени в местността на река Ропотамо, това не се случва. Допълнително и МОСВ проявява негласно бездушие към проблема.
Резерват Ропотамо се охранява и управлява от регионалната инспекция по околната среда и водите в град Бургас. До голяма степен тази охрана се оказва неефективна и неспособна да предотврати пагубните човешки влияния върху флората и фауната в района на река Ропотамо.
Един удачен пример е фактът, че в уникалната по своята същност местност Аркутино, която също попада в границите на резервата, е построена триетажна сграда, която изпълнява функциите на Посетителски Информационен Център. Реално постройката представява почивна станция за служители на МОСВ и техните семейства.
Допълнителен проблем е наличието на незаконно рибарско селище в района на устието на река Ропотамо. В района биологичният дисбаланс бе под влияние на десетките незаконни колиби, издигнати тук. Различни политически решения също са в ущърб на красивата природа на река Ропотамо. Едно от тези политически решения позволи изместването на риболовния сезон по река Ропотамо с месец по-рано.
Навярно основната туристическа забележителност в резервата около река Ропотамо е районът на нейния лиман. Тук цари неописуемо природно и животинско богатство. В своя лиман самата река Ропотамо е спокойна и дълбока, а нейните брегове са покрити с гъсти лонгозни гори.
Между живописните дърветата растат голям брой лиани. В близост до бреговете са разположени по-плитките участъци на река Ропотамо. В тях, както и в районите, където са се образували крайречни езера, днес могат да се видят диворастящи водни лилии и блатна тръстика.
В района на река Ропотамо и целия резерват се намира едно от най-големите находища на растението морски пелин в България, което е и една от най-големите ценности на речният резерват. Морският пелин (Artemisia maritima) е тревисто многогодишно растение или полухрастче, което расте само по песъчливи места.
Основните количества от това ценно медицинско растение са разположени по десния бряг на река Ропотамо, близо до нейното устие. В Червената книга на България са вписани повече от 100 вида растения, които се срещат по бреговете на река Ропотамо.
