Джамията Угба ибн Нафи

12.10.2012
Угба ибн Нафи

Угба ибн Нафи (Uqba ibn Nafi), известна още като Великата Джамия на Кайруан (Kairouan) носи името на арабския герой Угба ибн Нафи, роден през 622 година. Угба ибн Нафи е бил арабски генерал, започнал ислямското завладяване на Магреба (Maghreb) в Северна Африка. Угба ибн Нафи основава град Кайруан в Тунис, който става известен с културните си ценности.

Според старинни хроники мястото, където днес се намира Великата Джамия, преди векове е било напълно безлюден гъсталак, който се намирал далече от търговските пътища. Военният лагер на Угба ибн Нафи се превърнал постепенно в най-великия мюсюлмански град в Северна Африка и четвърти свещен град на исляма след Мека (Mecca), Медина (Medina) и Йерусалим (Jerusalem).

Има легенда за това място, което е служело за военен лагер на Угба ибн Нафи. Тази легенда разказва как конят на един воин се спънал в златна чаша, която била полузаровена в пясъка. Тази чаша е разпозната като чашата, изчезнала мистериозно от Мека. След като чашата е извадена от пясъка, оттам бликва като по чудо извор, за който се смята, че се захранва от същия източник, от който и прочутия Замзам (Zamzam) в Мека.

След тези паметни мистериозни събития бил основан град Кайруан, който е станал обект за поклонение векове наред. По същото това време арабските войски изтласкват византийците и основават своя провинция, наречена Ифрикия (Ifriqiya).

Кайруан става столица на тази провинция. От девети век натам град Кайруан се превръща в един от най-важните културни центрове в арабския свят, в него разцъфтяват науките, литературата и изкуствата. Постепенно градът се разширява все повече и става все по-красив в архитектурно отношение.

Угба ибн Нафи

Това се дължи и на великолепната джамия. Строежът на джамията е стартирал през 670 година, още по времето на Угба ибн Нафи. След като градът се разширявал и ставал все по-модерен за времето си през следващите три веща, първоначалната постройка била съборена изцяло и отново изградена през 703 година. След това същата процедура е извършена и през 774 година, а през 836 и 863 година е разширена от владетелите на династията Аглабиди (Aghlabid).

В края на девети век джамията вече е достигнала до размерите, които радват туристите днес. През тринадесети и четиринадесети век сградата е украсена и реновирана от династията Нафсид (Hafsid). През седемнадесети, осемнадесети и деветнадесети век са направени още украси и реновирания на джамията.

Великата Джамия на Кайруан е с форма на правоъгълник, чиито страни са съответно по 242, 229, 410 и 406 стъпки. Това огромно пространство съдържа молитвена зала, двор и високо минаре. Около това свято място е издигната стена, подсилена от подпори и две каменни кули, в която има девет порти.

Мраморният павиран двор е ограден от три портика с арки. Тези арки са закрепени върху прекрасни мраморни колони, които по заповед на различни арабски владетели са били взети от по-древни римски и византийски сгради.

Минарето е с три етажа, високо е 103 стъпки и широко 34 метра, като долните му етажи са изградени от каменни блокове, взети от старинни римски постройки. Минарето, изградено през 728 година, е най-старото минаре в света и е признато от познавачи като едно от най-великите произведения на ислямската архитектура. Молитвена зала, построена през девети век, е широка 230 стъпки.

Великата Джамия на Кайруан е една от най-важните джамии в Тунис, и е в списъка на ЮНЕСКО (UNESCO) за световно наследство на град Кайруан. В орнаментите, които украсяват джамията, присъстват елементи от растителния свят, сред които лоза и палмово дърво – това са украси, наследени от елинистичната традиция.

Сред украсите има също така и много лотоси, но също така и много геометрични форми. Тези форми са заимствани от християнството, езичниците и са превърнати в изтънчени орнаменти, които представляват странни фигури. Има и много надписи на арабски език, изписани с калиграфска прецизност.

4
Общо 4 гласували
5 0
4 4
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати