сряда, 26 ноември [ ]

Свещарската гробница

4.0 от 11 Гласа

Свещарската гробница е едно от деветте български чудеса, сред които се нареждат Казанлъшката гробница, Рилският манастир, Мадарският конник, резерватът Сребърна и др. През 1985г. Свещарската гробница става част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. По своята същност Свещарската гробница е тракийско-елинистична царска гробница. Смята се, че тя е била изготвена за гетският цар Друмихед, който след смъртта си бил погребан в нея. Според изчисленията на специалисти Свещарската гробница датира от 4-3 век пре. н.е.

Макар и ограбена още в онези древни векове, днес Свещарската гробница все още разкрива силата на традицията на траките.

Има доста мистични и интригуващи легенди около Свещарската гробница, които правят миналото й особено атрактивно в настоящето. Една легенда разказва, че около две хиляди и триста години владетелят на едно тракийско племе поискал да му се приготви приживе вечното жилище за отвъдното.

Построили му голяма каменна гробница с три отделни стаички. Докато траело орнаментирането на вътрешните стени на гробницата с живопис и скулптура, владетелят внезапно починал. Затова затворили гробницата с неговите останки и всички прекрасни дарове. Над нея била издигната след това могила, която била висока колкото четириетажна сграда. Има мнения, че именно това е причината някои от стенописите в Свещарската гробница да не са докрай довършени.

Свещарската гробница е сред 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Тя е разположена на 3 км в югозападна посока от село Свещари и на 43 км североизточно от град Разград. Разкопаната гробница при Свещари не е изолирана. На протежение от 2 км са запазени 26 могили с различна големина. Целият район около Свещарската гробница е обявен за археологически резерват заради огромното археологическо наследство, което той притежава.

Свещарската гробница е открита при археологическите разкопки на високата могила Гинина край село Свещари през 1982 година.Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Основно Свещарската могила сесъстои от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители. Над стълбите може да се види положена плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди.

Стените на гробната камера на Свещарската гробница са оформени като колонада, като колоните са плътно долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 женски фигури, наречени кариатиди. Всяка от тях е висока около 1, 20 метра, като са изобразени с вдигнати ръце.

Фигурите на жените са облечени са в дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с колан. Краят на дрехите е силно подгънат и оформен като обърната чашка на цвете. Фигурите в Свещарската гробница имат дълги къдрави коси, които се спускат надолу по раменете. Главите на жените завършват с кошници, които се наричат калатос. В миналото тези фигури са били оцветени, като и до днес се е запазила 1аст от кафявата им боя.

В Свещарската гробница са открити откритите кости на 5 коня, които са били посечени тук. Това е било ритуал при траките. Конете е трябвало да придружат господаря си в отвъдния свят. В гробната камера са открити 2 каменни легла, човешки кости и гробни дарове. До едно от леглата има скулптурна фасада на умален храм. Всичко това показва, че е предстояло обожествяване или т. нар. хероизация на покойния владетел. Орнаментиката на Свещарската гробница така и остава недовършена.

Обектът е част от създаденото през 1966 движение 100 национални туристически обекта на България. За да разгледате другите обекти, кликнете на посочения линк.

Сподели
Любими
Гласувай:
(11 Гласа)
Принтирай

Добави Отзив

Бъди първият, който ще даде своя отзив тук!

Още по темата