Национален парк Халеакала
Национален парк Халеакала се намира на хавайския остров Мауи (Maui). Паркът се намира близо до град Хана (Hana).
В посетителския център Кипахулу (Kipahulu) туристите могат да получат информация за най-красивите места за самостоятелни разходки в парка. Областта, в която се намира днес паркът, е била обитавана от хора в продължение на стотици години. Туристите могат да научат наистина интересни детайли за живота на древните хора в тази местност. В парка има девствени гори и някои места, които са забранени за туристите, тъй като в тях се провеждат изследвания.
На посетителите на парка се предлагат разходки по пътеката Пипиуай (Pipiwai), която минава покрай живописен поток. Някои туристи обичат да плуват във водните басейни, образувани от потока, които се намират в непосредствена близост до океана. Но често се случва потокът да предизвика наводнения, които причиняват наранявания и дори смърт.
Туристите трябва да са подготвени, че тропическото време е влажно, топло до горещо в зависимост от сезона и склонно към внезапни проливни дъждове и ветрове. Китове, костенурки, делфини и морски птици, понякога може да се видят от брега на океана. Поради тежките плавателни условия, няма безопасно влизане на океана в района на Кипахулу.
В местността може да се къмпингува. Туристите могат да усетят романтична тръпка, но в къмпинга няма много удобство. Няма вода, но затова пък има барбекюта и маси, които могат да се използват. В къмпинга не се разрешават повече от три нощувки на всеки тридесет дни.
Любителите на силните усещания могат да се изкачат до върха на вулкана Халеакала. Пейзажът е великолепен и богат на различни ярки цветове. В близост до вулкана могат да се видят различни птици, които живеят на територията на парка.
В парка Халеакала има много интересни видове растения и животни. Тук живее хавайската гъска, известна като Нене. Тя е застрашена от изчезване.
В началото на новата ера полинезийци (Polynesian) колонизират Хавайските острови. През периода от 660 до 1030 година жителите на Хавай използват за свои нужди кратера на вулкана Халеакала.
През 1778 година е направен първият контакт с хавайците от европеец – тук пристига капитан Кук (Cook). В началото на деветнадесети век американски мисионери и китоловци пристигат в района. През 1828 година трима мисионери изкачват върха на вулкана Халеакала. В края на деветнадесети век започва производството на захар от захарна тръстика започва в Кипахулу.
През 1888 година отваря врати ранчото Халеакала, като добитъкът пасе по склоновете на вулкана и дори в кратера му. В края на деветнадесети век гъските Нене вече не могат да бъдат открити на остров Мауи заради докараните от емигранти котки, плъхове и мангусти, както и заради разрушаването на естествената среда на тези птици.
През 1898 година територията на Хавай е присъединена към САЩ, а през 1916 година е основан Националният парк Хавай с решение на Конгреса. В него влиза районът на Халеакала. През тридесетте години на двадесети век е направен път до върха на вулкана.
От 1941 до 1946 година американската армия окупира Халеакала. Паркът е затворен за обществеността от 1941 до 1943 година. През шестдесетте години Националният парк Хавай се преименува на Национален парк Халеакала. Това е и времето, когато гъските Нене се завръщат на острова. През седемдесетте години започва ограждане на територията на парка с цел ограничаване на влизането на животни, които могат да нарушат растителното равновесие в парка. Тази дейност продължава и до днес.
