Гера
Гера е четвъртият по големина град в германската провинция Тюрингия, която се намира в източната част на Германия. Побратим е с българския град Сливен. Живописната река Вайсе Елстер, която е описана от Йо Цибел в произведението „Богове и варвари”, преминава от там. Гера се намира на около 60 км разстояние от Лайпциг и на 80 км. от Ерфурт. Преброяването от 2010 г. посочва, че населението на града е около 99 000 души.
Гера е най-залесеният и зелен град в Тюрингия, а в западния му край се намира „Гората на град Гера” (Geraer Stadtwald). Тя привлича всички, които искат да си отдъхват и да се насладят на досега си с природата и омайващото спокойствие, което тя създава.
Наименованието на местността, в която сега се издига съвременният град, първоначално се е свързвало с долината на река Елстер. Сегашното име най-вероятно е възникнало в смутния период на миграция, когато славянски народи се заселват в района. Това се случва през 8-ми век, а те оставят своя словесен и именителен отпечатък в наименуването на местности и градове. Първото изследвано, документално споменаване на Гера датира от 995 г.
През 999 император Ото III присъединява околността на Гера към по-голям административен дял- Кведлинбургско абатство, а от църквата назначават протекторат на тази област през 1209 г. Гера продължава да се разраства и придобива правото да бъде считана за град по-късно през 13-ти век. В началото на 1450 г., Гера е почти напълно разрушена по време на Саксонската братоубийствена война. В процеса на наследяване през идните векове Гера става част от Ройс княжествата.
През 1806 г. Наполеон сформира своя имперски военен щаб в Гера по време на Войната на Четвъртата коалиция. От тук на 12-ти октомври 1806 френският император изпраща арогантно и заплашително писмо до краля на Прусия- Фридрих Вилхелм III, което довежда непосредствено до война и поражение на Прусия в битката при Йена няколко дни по-късно.
От 1848-1918 Гера служи като столица на княжество Ройс. С подема на индустриалната революция в средата на 19-ти век градът се радва на бърз разцвет чрез производството на текстилните предприятия. Множеството къщи, построени в онази епоха, все още свидетелстват за своеобразното богатство на жителите на Гера. Имението на Шуленбург, решено с дизайнерските прийоми на белгийския художник Анри ван де Велде, е един прекрасен пример за разкош и стил, белязал времето на построяването му. Градът се превръща и в железопътен център. През 1920 г. той става част от новосъздадената провинция Тюрингия. Въздушните бомбардировки през Втората световна война унищожават някои части на града през 1945 година.
Гера се превръща в част от новосъздадената едноименна област през 1952 г. в рамките на Германска демократична република (Източна Германия). След обединението на Германия през 1990 г., градът влиза в пределите на възстановената провинция Тюрингия. Гера става домакин на провеждащото се през година федерално градинарско шоу (Bundesgartenschau) през 2007 година.
Имението на Шуленбург в Гера
Историята на имението на Шуленбург отразява тази на самата Германия. Замислено, проектирано и построено като дом на едноименното семейство, за да бъде сега туристическа дестинация, първо е трябвало да оцелее през смутните промени след две световни войни. Бидейки разположено на територията на Гера и на бившата Източна Германия, имението е помещавало сградата на училище за сестрински грижи.
След обединението на двете Германии е било изоставено на бавен и необратим упадък. През 1996 г. Фолкер Килщайн, лекар, чиито семейни корени го връщат в региона, се влюбва от пръв поглед в имението и започва да го възстановява. Сега то е исторически и туристически обект в Германия.
Навсякъде в Европа г-н и г-жа Килщайн търсят оригинални чертежи, скици, исторически снимки, както и образци от плат и дърво, за да възстановят интериора на имението в неговия оригинален вид. Те са внимателно запазили всички материали, които са оцелели през жестоката "модернизация" на сградата по време на социализма. С тях си служат като незаменима подсказка, за да се пресъздаде отново уникалното обзавеждане. В имението има спиращо дъха стълбище, водещо от просторно входно антре към галерията на първия етаж, осветена от естествената светлина, преминаваща през стъкления покрив на специално разработена кула.
Имението Шуленбург също е дом на голямата колекция арт артикули от Анри ван де Велде. Тук се помещава може би единственото изложение, което илюстрира толкова задълбочено източниците на вдъхновение за прочутия белгийски дизайнер и последовател на стила „ар нуво”, както и какво е оказало влияние върху творческата му работа.
Изложбата се допълва от произведения на изкуството на хората, които са най-близки до идеите, които е споделял той и до неговия артистичен дух. На нея може да се види и творчеството на Ричард Енгелман.
