Солун

Rosi TrifonovaRosi Trifonova
Администратор
2k
Крепостната стена около Солун

Солун (Thessaloniki) е вторият по големина град в Гърция и е административен център на областта Егейска Македония. Покрай града е и устието на река Вардар, което се влива в Солунския залив на Егейско море. Солун е разположен на 300 км в южна посока от българската столица София. Градът разполага с летище и удобна ЖП гара, до която има редовни превози от София. Солун и неговите невероятни архитектурно-исторически паметници са включени в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство.

Историята на Солун е изначално обвързана с женското начало. Градът е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е., който решава да нарече града на жена си Тесалоника. Тя била сестра на Александър Македонски. Баща и Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над тесалийците. Името може да се преведе като победа над тесалийците.

Кулата в Солун

Солун е бил столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел е проповядал в местната синагога, която е била главна за евреите от района, и е поставил началото на християнско братство и черква. Поради недоволството на местните еврейски водачи той напуска града и се отправя на северозапад, в град Верия. Солун е един от важните търговски центрове на Византия. Тук са родени българските просветители св. св. Кирил и Методий.

През 1204 г. Солун е завладян от кръстоносците, участвали в IV кръстоносен поход, и е провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. През 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е на път да освободи града, но е предаден от съпругата си и убит от Борил. През 1224 г. градът преминава във владение на Епирското деспотство. През 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотсво и териториите му стават васални на България. След смъртта на цар Иван Асен II българската държава отслабва и през 1246 г. Никейската империя присъединява Солун. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Андроник III Палеолог го продава на Венеция. Градът остава във венециански ръце до 1430 г., когато е превзет от турците. През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, голяма част от тях се заселват в Солун.

Паметник на Александър Македонски в Солун

Солун се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите. През 18-19 и в началото на 20 в.по-голямата част от населението на Солун е еврейско. В Солун има еврейски печатници и училища, едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя са притежание на местни евреи. Според статистиката на Васил Кънчов в началото на 20 век общият брой на населението на Солун е 118 000 души, от които 55 000 евреи, 15 000 българи, 10 000 турци, 10 000 гърци и други. Районите на север от града обаче са били предимно български.

През турското робство Солун е един от най-големите културни и просветни центрове на Балканите. Солун остава в пределите на Отоманската империя до 1912 г. и е носил името Салоника (бълг. Солун). По време на Балканската война гърците изпреварват само с 1 ден българските войски и успяват да установят в Солун гръцко мандатно управление. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкия договор, според който Солун е предаден на Гърция.

Бялата Кула в Солун

Десетки хиляди българи са прокудени завинаги от родните си места. Закрита е Солунската българска мъжка гимназия, както и девическата гимназия и други български културни институции. През Първата Световна война Солун е окупиран от англо-френски войски и се превръща в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници. В града се учредява временно правителство, начело с Елевтериос Венизелос, което е на страната на френско-британските съюзни сили, въпреки желанието за неутралитет на крал Константинос I.

В големия пожар от 1917 г. по-голямата част от града е унищожена. Именно поради това масата от еврейското население, загубило имуществото си в пожара, се изселва. Голяма част от тях се отправя за Палестина, Франция и САЩ. Населението на града бързо нараства след войната от 1922 г. между Гърция и Турция и последвалата я малоазийска катастрофа. Гърция губи малоазийското крайбрежие и гр. Измир. Хиляди бежанци от тези райони се заселват в Солун, като донасят обичаите и традициите си. Това оказва голямо влияние в по-нататъшното развитие на града.

Църквата Агиос Димитриос в Солун

Най-голямата забележителност в Солун е нейният символ - Бялата Кула. Тя е построена от турците през 15 в. като защитна крепост. Височината й достига 30 м., като е издиганата на 6 етажа. Тя е била част от крепостната стена на Солун до нейното разрушаване през 1867 г. В миналото кулата е използвана като затвор и място за мъчения и екзекуции, откъдето идва и другото и прозвище - Кървавата кула. Затворът е премахнат през 1878 г. и кулата е боядисана в бяло, откъдето произлиза и днешното й име. Освен всичко друго там са се съхранявали великолепни колекции от скулптури, фрески и други интересни артефакти, представящи развитието на града между 3-14 в.

Ротондата "Св. Георги" датира от 3 в. се счита за най-старата Солунска църква. Тя била замислена като мавзолей за император Галерий, но така и не изпълнява тази функция. Константин Велики я превърнал в църква. През 15 в. турците я превърнали в джамия, а от този период е запазено едно минаре. Друга забележителна Солунска църква е "Св. Богородица Неръкотворна". Не пропускайте да посетите и музея на Филип Македонски, където може да видите бойните му доспехи и оръжия, както и предмети, извадени от гробницата на владетеля. В музея са изложени и накитите на последната му жена, намерени през 1977 г. до разположеното на 60 км от Солун градче Вергина.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.6
53
42
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати