Белоградчишката крепост

13.06.2010
Белоградчишката крепост

Белоградчишката крепост (анг. Belogradchik Fortress) е била изградена, още когато Балканският полуостров е бил в територията на Римската империя. Римляните използвали при строежа естествената непристъпност на скалите, като издигали само две стени от северозапад и югоизток. От другите страни за преграда и днес служат два огромни скални масива, високи по 80-100 м. Крепостните зидове били здрави, с дебелина в основите от 4 до 5 м. и високи от 12 до 15 м. Предназначението на този римски кастел е било да служи за крепост - наблюдателница. В късната античност тя е част от отбранителната система на римската, впоследствие Византийската империя.

Крепостта разполагала с две водохранилища (щерни) за вода. Те са издълбани в скалите и са дълбоки около 5 м., като са се пълнели със снежна и дъждовна вода. Събраното количество вода се е пазело като неприкосновен запас.

През втората половина на XIV в. българският владетел Иван Срацимир разширява съществуващото укрепление. Издига две преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него гарнизон. По време на неговото царуване Белоградчишката крепост е втората по големина и значение след Видинската, която използва като крепост-замък.

Белоградчишката крепост

След завземането на българските земи от турците в края на XIV в. През 1396 г. те превземат и крепостта край Белоградчик. Силното хайдушко движение и зачестилите бунтове и въстания в този район принуждават турците да предприемат разширяване на крепостта. До началото на XIX в. те извършват незначителни поправки и доукрепвания, без да изменят средновековния й вид.

Цялостно преустройство и разширяване на крепостта се извършва от 1805 до 1837 г. под ръководството на френски и италиански инженери. През този период крепостта добива сегашния си вид.

Белоградчишката крепост

Крепостта се състои от три двора, разделени с масивни портали с врати, обковани в железни ленти. Всеки двор е бил с възможност за самостоятелна защита. Изградени са караулни помещения, оръдейни площадки, амбразури за пушки, казармени и складови помещения, арсенали, затвор. Крепостта е разполагала и с мелници за сол и жито, 4 водохранилища. Голямо значение за отбраната на крепостта имал и външният отбранителен пояс, който се състои от вкопани в земята дебели колове и изплетени от пръти кошове, пълни с камък и пръст.

Като военно съоръжение се използва за последен път през Сръбско - българската война през 1885г.

5
Общо 3 гласували
5 3
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати