Пакуиме, Касас Грандес

Археологически обект Пакуиме, Касас Грандес

Мексико, известна като страна на древните цивилизации, има с какво да заинтригува всеки пътешественик, дошъл да търси отдавна изгубени светове. Особен интерес представлява един археологически обект, известен като Пакуиме или Касас Грандес. Той е пример за културната еволюция в Северна Америка и за историческите търговски и културни връзки между териториите на САЩ и Мексико. Заради значимостта си е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство под името Археологически обект Пакуиме, Касас Грандес (Archaeological Zone of Paquimé, Casas Grandes).

Касас Грандес, което в превод означава Големите къщи, се намират в северните части на Мексико, в близост до американския щат Аризона. На това място са открити множество постройки, чиито център е бил Пакуиме. По време на своя разцвет около 14-ти и 15-ти век, Касас Грандес е бил важен търговски център, служещ за обмен на стоки между югозападните щати на САЩ, които тогава са населявани от културата Пуебло и местните индиански племена, обитавали северно Мексико.

Тъй като по този обект все още се работи, много въпроси чакат своите отговори, а други тепърва ще възникват. Учените имат най-различни теории относно кой точно е обитавал Касас Грандес, но е ясно, че това е била напредничава култура, която чудесно се е приспособила към конкретните икономически и природни условия на района.

Най-вероятно първите заселници, които довеждат до разрастването на Касас Грандес, са дошли тук някъде около 1150 г. Постепенно Пакуиме се превръща в голям търговски център, до който от Централна Америка пристигат разнообразни хранителни стоки, мидени черупки и произведения от мед и керамика. Настъпва мащабно кирпичено строителство, изграждат се широки системи за напояване.

От досега направените разкопки учените считат, че първоначално къщите са били съвсем елементарни, състоящи се от едно или две помещения. По-късно към тях се построяват допълнителни стаи, което се свързва с нарастването на домакинството. Къщите от по-късното строителство са с няколко стаи, но разполагт и с различни входове, поради което се смята, че една къща е служела за настаняването на един род, а не само на едно семейство. Самите сгради доста напомнят на тези, които се строят от номадите в пустинните оазиси.

Почти всички открити съдове в Пакуиме са украсени с червени геометрични рисунки, подобни на керамиката на Халиско. Изработени са от тъмно кафява до светло кафява глина и много от тях са направени под формата на животни. Намерени са съдове във формата на бухал, както и такива, които имат хуманоидна форма, поради което се предполага, че най-вероятно те са използвани за изпълняването на различни ритуали. Голяма част от находките са изложени в Станфордския музей в САЩ.

През 1562 г., по време на испанската колонизация, испанският изследовател Франциско де Ибара съобщава, че е посетил неизследвани досега райони, които са дом на добре облечени местни жители, живеещи в кирпичени къщи и използващи напоителни канали. През 1566 г. той се връща на същото място и достигайки Пакуиме, разказва, че хората там са изградили цели ферми и се занимават с отглеждането на плодове и събиране на корени от различни растения. Малко след това, обаче, Касас Грандес са изоставени по неясни причини и продължават и днес да вълнуват изследователи, учени и археолози.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4
50
42
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати