Пещера Духлата
Пещера Духлата, известна и като Боснешката пещера, се намира в югозападната част на планината Витоша. Тя е разположена близо до село Боснек в пернишка област. Входът на пещера Духлата се намира между селата Чуйпетлово и Боснек.
Духлата е известна като най-дългата пещера в България с дължина от 18 200 метра. Тя е дълбока 53 метра.
Пещера Духлата е лабиритна система, която е разположена на шест етажа. Тя е създадена от подземните течения на река Струма и е призната за една от най-сложните пещери на територията на България. Духлата дължи наименованието си на звука, който вятърът издава, когато преминава през входа на пещерата.
В пещерата Духлата има много подземни езера, водопади и лабиринт от тунели. В Духлата живеят двадесет и два вида животни, като сред тях има шест вида прилепи. Пещерата е обявена за природна забележителност през 1962 година. Пещерата е охранявана, но в нея има достъп на туристи.
Релефът около пещерата е планински, надморската височина е хиляда метра. Река Струма пресъхва всяка година пред пещерата Духлата.
Пещера Духлата е образувана в ладин, представен от варовици. Освен нея в същия ладин са образувани пещерата Пепелянката, Големия Чучулян, Свети Илия.
В пещерата Духлата текат седем подземни реки, които са във връзка с коритото на река Струма. Тези подземни реки излизат в района на Горната чешма в Боснек.
Галериите в пещерата Духлата са с обща дължина над двадесет километра. Всяка от седемте подземни реки в Духлата е образувала свои галерии, които се свързват помежду си с единични връзки. Водопади има само по подземната река на Академишките части, която е пълноводна през цялата година.
Тя се влива в Голямата река, която събира водата от останалите. Между тези две реки тече реката на Дъжда. Голямата река поема и водите на реката от Втори вход. Тя образува система от галерии, известни с имената Долния път, Кончето, Рибката, Губилището, Тронни зали.
Голямата река е образувала основните галерии от Стария вход до Рибката, а също така и Сонтровото мазе, Малката Духла, Камбанарията, Арагонитите – девет километра от старите части на Духлата, а също така и един километър от новооткритите Еделвайски части.
