Pochivka.com»Статии и Новини»Музеи»Къща-музей Димчо Дебелянов

Къща-музей Димчо Дебелянов

Нина 2Нина 2
Новак
748
Къщата на Димчо Дебелянов в Копривщица

Къщата на големия български поет Димчо Дебелянов се намира в град Копривщица и е превърната в музей. Къщата, която е направена от дърво, с тени в наситено синьо, е сгушена сред високи борове и красиви вишни. Вероятно именно този двор е вдъхновил поета за известното му стихотворение „Помниш ли, помниш ли...”, в което възпява „тихия двор с белоцветните вишни”. Къщата е малка, но е на два етажа. В нея преминава детството на Дебелянов.

Един от най-нежните поети на България се ражда на 28 март 1887 година. Тогава името му не е Димчо, а Динчо. Баща му умира през 1896 година, което променя целия живот на Динчо. Той остава с майка си Цана Стайчина. Динчо учи в Копривщица, след това в Ихтиман, в Пловдив, а гимназия завършва в София, където се премества цялото му семейство през 1904 година. За да помага на майка си, Динчо работи като стенограф в Народното събрание, изкарва си хляба и като репортер.

Къщата на Димчо Дебелянов в Копривщица

През цялото време той не спира да пише стихотворения и през 1906 година са публикувани първите му стихове в списание Съвременност. Стиховете са подписани с името Димчо Дебелянов. Приятели му стават Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов. Поезията на Дебелянов е сило повлияна от руския и западноевропейския символизъм. Негови кумири са Пейо Яворов и Пенчо Славейков.

През 1907 година поетът записва висше образование в юридическия факултет, от който по-късно се премества в историко-филологическия факултет на университета. Той посещава лекции само две години, след което прекъсва и се отдава на поезията.

Той научава английски, руски и френски език и започва да превежда Бодлер, Шекспир и Верлен. Прочува се със сатиричните си творби, които подписва с различни псевдоними – Тафт, Амер, Аз, Сулбатьор. В края на 1912 година поетът е мобилизиран в двадесет и втори тракийски пехотен полк в Самоков.

Той бързо е произведен за подпоручик и командир на пета рота от полка, след което е изпратен на Македонския фронт през Първата световна война. На втори октомври 1916 година поетът умира, покосен от куршум, докато води ротата в атака. Последните му стихотворения са посветени на омразата му към войната. След смъртта си поетът е погребан в църквата на Демир Хисар.

Едва петнадесет години след смъртта му – през 1931 година близкият му приятел Димитър Подвързачов и братът на Димчо – Илия – успяват да пренесат костите на поета от лобното му място – Демир Хисар, в родната му Копривщица със съдействието на сдружението Живо Слово. В Копривщица костите на поета са положени в двора на църквата Успение Богородично.

На гроба му през 1934 година скулпторът Иван Лазаров извайва тъжната скулптура „Майка” – тя представлява седнала възрастна жена, която очаква детето си да се завърне. Тя е направена по инициатива на сдружението, което убеждава професор Иван Лазаров да я направи даром. През 1958 година къщата на Дебелянов е превърната в музей, пред която е преместен оригиналът на статуята. Върху гроба му се поставя друга скулптура, която е точно копие на първата. В музея на Димчо Дебелянов могат да се видят бебешката люлка на поета, негови ръкописи, снимки и писма.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

4.1
53
42
32
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати