Джамията Бадшахи в Лахор
Невероятно красива и внушителна с размерите си джамията Бадшахи (Badshahi Mosque) в историческия пакистански град Лахор е втората най-голяма в страната веднага след Файсал джамия (Faisal Mosque) в Исламабад. Способна да побере в себе си около 55 000 поклонници, Бадшахи се счита и за петия най-голям мюсюлмански храм в световен план.
Наричана още Императорската Джамия (Emperor's Mosque), Бадшахи е една от най-интригуващите туристически забележителности в Лахор. Като олицетворение на красотата и величието на ерата Могул (Mughal era), Бадшахи е основна туристическа атракция в пакистанския град.
Джамията е построена под патронажа на шестия Могулски император Аурангзеб Аламгир (sixth Mughal Emperor, Aurangzeb Alamgir). Храмът е завършен през 1673 година под ръководството на брата на владетеля, разпоредил издигането на Бадшахи - Музафар Хюсеин (Muzaffar Hussain), който е назначен за управител на Лахор през май 1671 година и заема този пост до 1675 г. Основите на величествената джамия са положени през 1671 година, а цялото й издигане отнема едва две години.
Като символ и демонстрация на управляващата власт, Бадшахи била издигната точно срещу имперския дворец Лахор (Lahore Fort). С построяването на джамията във форта е изградена и нова специална порта, наречена по името на императора Аламгири Гейт (Alamgiri Gate). На пръв поглед огромната фасада на Бадшахи напомня на тази на Jama Masjid в Делхи, Индия, която е била построена през 1648 година от бащата на Аурангзеб.
Между 1939-1960 година цялата джамия е подложена на щателен ремонт и реставрация, които стрували значителните 4.8 милиона рупии и напълно върнали първоначалния блясък на храма. Архитект на това амбициозно начинание бил майсторът Nawab Zen Yar Jang Bahadur. Saleem Anjum Qureshi пък е името на архитекта, който съблюдава реставрацията на мраморните конструкции в главната молитвена зала на Бадшахи през 2000 г. Неотдавна към комплекса на джамията бе добавен и малък музей, който пази останките на Мохамед, братовчед му, и дъщеря му Фатима Захра Хазрат (Hazrat Fatima Zahra).
Днес Бадшахи е джамията с най-голям вътрешен двор в света. По фасадата на мюсюлманския храм могат да се видят е украса с каменна резба, както и мраморни инкрустация върху червен пясъчник. В архитектурата на Бадшахи се усещат влияния на индо-гръцкия, централно азиатския и индийския маниер в строителството, които при Бадшахи са видни, в техническата изработка и в мотивите. Част от комплекса на Бадшахи е Дворецът на огледалата (Mirror Palace).
Четирите минарета на джамията са с 4.2 метра по-високи от тези на Тадж Махал и основната платформа на Тадж Махал може да се побере в рамките на големия 25 899 кв. метра двор на Бадшахи. Четирите минарета достигат височина от 53.75 метра и диаметър от 20 метра. Централният купол на Бадшахи е висок около 20 метра, а другите са с 5 метра по-ниски.
И в екстериора, и в интериора на храма могат да се видят много мраморни украси и части. През 1993 година правителството на Пакистан предлага джамията Бадшахи за кандидатура към Списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО.
