Езерото Титикака

Титикака (Titicaca Lake) е най-голямото планинско езеро, което може да се види на територията на Южна Америка. Титикака се е образувало в планинската верига на Андите, като попада в географските рамки на две държави - Перу и Боливия. Точното разположение на този огромен воден басейн е в една обширна падина, между източните и западни разклонения на Андите. На северозапад водите на езерото Титикака обливат перуански брегове, а на югоизток те стигат до боливийските.

Разположено на 3812 метра надморска височина езерото Титикака е едно от големите високопланински езера в света. Огромната му водна площ се разпростира на 8 300 кв.километра. Средната отмерена дълбочина на Титикака достига значителните 304 метра. Титикака се счита за най-високо разположеното плавателно езеро на нашата планета. Този граничен воден басейн е 11 километра широк, а на дължина достига до внушителните 224 километра.

Титикака някога е било свещеното езеро на инките.

По крайбрежието му живеят потомци на инките, които до ден днешен пазят вековните си традиции в занаятите и фолклора. Те са единствените оцелели потомци на народ построил вечният град Тиахуанако, като легендата гласи, че във вените им тече „черна кръв”. Основният им поминък е риболовът, като тукашните хора правят рибарските си лодки от тръстика. Повечето от тях напомнят по-скоро салове, отколкото лодки. Също така коренните жители покрай Титикака се изхранват и с отглеждането на зеленчукови насаждения.

Освен за риболов, Титикака се използва и за транспорт и туризъм. В Титикака най-големият остров също носи името на езерото. По него плават кораби с голяма водоизместимост. Титикака е най-високото езеро, което не се излива в морето. То се оттича в друго езеро – Поопо, образувало се по течението на река Десагуадеро. В резултат на студените и бурни ветрове в езерото Титикака се образуват големи вълнения. То често е определяно като голямо вътрешно континентално море.

Огромната надморска височина е причина местните жители на Титикака да са с различни физиологични данни – те имат по-големи бели дробове, както и сърце и далак, в сравнение с хората, обитаващи по-ниските надморски височини.

В езерото Титикака е разположен и т.нар. Остров на слънцето. Той е легендарната люлка на инките, като се извисява от езерните води с огромните си размери. И до днес на острова могат да се видят каменните дворци на императорите, повечето от които са потънали в руини. Интересен факт е, че наследниците на инките край Титикака използват стеблата на тотора, което е вид тръстика, за храна на добитъка, строителство на жилища, на красиви плавателни съдове, с които плават по повърхността на езерото.

Водният капацитет на Титикака е 827 куб. км, което го прави най-голямото езеро в Латинска Америка. Заради огромната дълбочина от близо 300 метра температурата на водата по повърхността се задържа между 11 и 12 градуса целогодишно. Цели 25 реки се вливат в Титикака, като дават 90 % от водния му резеровоар. Те обаче се изпаряват, което е причина то да е доста по-солено от останалите сладководни езера в света.

Флората и фауната в Титикака са разнообразни. В езерото може да се лови щедро пъстърви и други характерни видове, както и интересен вид жаба (Telmatobius сuleus). Тя е дълга почти половин метър и достига тегло от 450 грама. Популацията на този характерен за Титикака вид е 15 милиона, като жабите никога не излизат от езерото.

Глобалното затопляне води до заплашителни негативи за Титикака. Намалялото количество на валежите и нарастването на слънчевата радиация през последните четири години са станали причина за драстично намаляване на нивото на езерото Титикака. За последно подобен критичен минимум на водното равнище е наблюдаван през 1949 година.

В резултат на това има огромна заплаха за растителността и териториите, където се размножава рибата в Титикака. Според измерванията от април 2009 година до досега нивото на езерото е спаднало с 81 сантиметра. Ако тенденцията се запази и нивото на водата спадне с още 30 сантиметра, негативните ефекти върху флората и фауната ще бъдат непоправими.