Ковачевица

Село Ковачевица е едно от най-красивите села, които могат да се посетят в България. Неповторимият чар на Ковачевица се дължи най-вече на архитектурния стил на къщите, които са все още почти изцяло изградени от камък, включително и покривите. Само при най-високите постройки в Ковачевица последният етаж е издигнат от дърво. Допълнително към неповторимата възрожденска атмосфера, която цари в селото, трябва да се прибави и живописността на околната природа. Тези две характеристики превръщат Ковачевица в е едно от най-известните и красиви български села. Огромният потенциал на Ковачевица е признат още през 1977 година, когато селото е превърнато в исторически и архитектурен резерват, подобно на Копривщица и Стария Пловдив.

Едва ли е нужно прекалено убеждаване, че в Ковачевица всяка сграда е един своеобразен паметник на културата . От селото са произлезли едни от най-добрите строители, известни в цялата страна. Местните архитекти от преди 150-220 години са завещали на поколенията невероятни творения на архитектурната мисъл, „облицовани” в българския традиционен дух. Една с друга, къщите в Ковачевица нямат нищо общо и впечатляват с тоталната липса на симетрия във формите. Горните етажи обикновено са по-големи от долните и вървеейки по тесните калдаръмени улички на Ковачевица, човек има чувството, че преминав апрез тунел.

Село Ковачевица е разположено в поречието на река Канина, известна и като Кървава река. То е заобиколено от високите дъбрашки ридове в югозападния дял на Родопите. Ковачевица е част от административното делене на Благоевградска област, като влиза в състава на община Гърмен. Най-близкото населено място до Ковачевица е Горно Дряново, което е на 5 километра. От Ковачевица до град Гоце Делчев разстоянието е около 24 км, като през живописната долина на Канина се намира единственият път, който води към град Гоце Делчев и долината на река Места.

Възникването на името на Ковачевица е свързано с една легенда, която гласи как след смъртта на изкусния ковач и дюлгерин Марко, жена му Гина поема изцяло грижата за семейството, останало без глава. Когато близки и познати от околните селища отивали при нея казвали: “Отиваме до Ковачевица”, т.е. до жената на ковача. Така с течение на времето се утвърдило името на махалата, около която постепенно се изградили всички околни махали, за да се бранят от зачестилите разбойнически нападения. Именно така било поставено началото на сегашното село Ковачевица.

През епохата на българското Възраждане Ковачевица е било просветителски и църковен център в Неврокопско. Уникален архитектурен паметник е църквата “Свети Никола” е построена през 1847 г. от прочутите ковачевски дюлгери с доброволния труд на населението. Турската власт обаче разпорежда тя да с е вкопае в земята, като се намира в ниската част на Ковачевица.

През 1900 – 1912 година преди освобождението на селото, населението издига до самата църква четириетажна камбанария. И до ден днешен тази камбанария няма равна с височината си в тази част на Родипите. Двете разнокалибрени камбани са отлети на място от прочутите горноброжденски майстори. За да се събере материал за тях населението на Ковачевица дава звънци и чанове, които майсторите претопили.

Днес село Ковачевица е едно от най-добрите места в България за културно-опознавателен туризъм и спокоен отдих сред традиционната атмосфера на възрожденските селища в родопския край. Ковачевица е отлична дестинация за планински и пешеходен туризъм през уикенда, като на една ръка разстояние са не по-малко интересните за посещение село Лещен и Огняново.