Аахен
Точно в централната част на западната германска граница е разположен град Аахен (Aachen), прочут с великолепната си катедрала, известна като Императорската катедрала. Аахен е разположен в непосредствена близост до границата на Германия с Белгия и Холандия, в провинция Северен Рейн-Вестфалия, на около 65 км западно от Кьолн. В него живеят около 260 000 души, като градът в важен железопътен възел с развита въгледобивна, машиностроителна, текстилна и стъкларска промишленост. Освен това Аахен е популярен и като университетски център – тук се намира един от най-добрите в страната технически университети. Отделно от това Аахен има традиции в балнеолечението.
Аахен има различни имена на различните езици. Италианското му название е Aquisgrana, а испанското – Aquisgrоn, произлизащи от латински. Немското Aachen и холандското Aken са свързани с намиращите се тук минерални извори, а френското Aix-la-Chapelle прави препратка към някогашния дворцов параклис Св. Богородица (St. Marien), който по-късно е се превръща в ценната катедрала в Аахен.
Именно образувалите се тук топли минерални извори са причина тези земи да са населени още в древността. Римляните дали на Аахен името Aquae Grani или Аквус-Гранум (Aquisgranum) в чест на келтския бог Grannus, който се тачел като покровител на лечебната сила на минералната вода. Още в римски времена водата от горещите извори на селището е била канализирана в бани, някои от които се използват и до днес.
Най-ранните данни за римското селище тук идват от 1 век, но местността на Аахен е била населена още от неолита. За това свидетелства древна кариера, открита край града. Голямото селище обаче се развива едва през Средновековието. През 8 век Аахен е резиденция на Меровингите. Около 765 година селището е под управлението на краля на франките Пипин (Pippin), който е бащата на бъдещия Карл Велики.
Самият Карл Велики избира Аахен за своя зимна резиденция и построява тук през 778 г. дворец. За жалост той вече не съществува, но църквата, построена от Карл Велики и съхраняваща мощите му остава една от големите забележителности на града. От 936 до 1531 г. в катедралата в Аахен се извършва коронясването на кралете на Свещената Римска империя. Построена през 805 г. катедралата в Аахен днес е част от Списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО.
През 1748 г. в града е подписан мирен договор след приключване на Войната за австрийското наследство, от 1798 до 1814 г. Аахен е във френско владение. В началото на 19 век, през 1815 г. градът става част от Прусия. В годините на Втората световна война Аахен е буквално изравнен с земята в резултат на бомбардировки, но се счита за първия немски град, освободен от нацистка власт.
Обиколката на забележителностите в Аахен започва неизменно от т.нар Императорската катедрала. Аахен остава завинаги любимия град на Карл Велики. Привлечен първоначално от минералните извори, владетелят превръща селището в своя столица. В двореца си основава училище по изящните изкуства. През 14 век Карл ІV нарежда направата на златен бюст на Карл Велики, увенчан със златната корона на Карл ІV, който и днес може да се види в Съкровищницата на Катедралата.
В ядрото на катедралата в Аахен стои дворцовият параклис Pfalzkapelle на Карл Велики от 800 г., състоящ се от осмоъгълна централна част – най-старата в Северна Европа. Според легендата, когато отварят гробницата на Карл Велики след около 200 г от смъртта му, той е открит в учудващо добро състояние – седящ на мраморния си трон и с корона на главата и с евангелие в ръка. През 1165 година император Фридрих Барбароса работи упорито по обявяването на Карл Велики за светец, след което параклисът се превръща в популярно място за поклонения.
По същото време останките на владетеля са затворени в саркофаг от пармски мрамор, а през 1215 година Фридрих ll, ги препогребва в ковчег от злато и сребро. Превърнала се в популярно място за поклонения катедралата в Аахен е разширена и днес е популярна със своя „стъклен параклис” от 1414 г. В съкровищницата (Domschatzkammer) се пазят едни от най-важните църковни ценности в Северна Европа – саркофагът на Персефона, бюстът на Карл Велики, кръстът на Лотар.
Други забележителни постройки в Аахен днес са сградата на Кметството, построена върху през 1334-1337 г. на мястото на изгорелия кралски дворец. Единствената запазена част от двореца на Карл Велики била Източната кула (Granusturm), която е надстроена, представлява най-голямата камбанария в Германия с 49 камбани, покриващи четири октави. Сградата на кметството претърпява ред реставрации, като преминава през готически, бароков и най-накрая неоготически архитектурен стил. Недалеч от центъра на Аахен могат да се видят запазени порти (Marschiertor и Ponttor) и кулата Лангер Турм (Langer Turm), които са части от някогашните крепостни стени.
В Аахен се провежда ежегодно международния конкурс за езда - CHIO, който се смята за един от най-престижните в света и може да бъде сравнен с Уимбълдън в тениса. Техническият университет в Аахен пък е основан още през 1870 г. Днес той е център за технически изследвания от световна важност, предимно в областите на електротехниката, механиката, компютърните науки и физиката. Към университета има и клиника, която най-голямата болница, разположена в една сграда. Университетът в Аахен е обграден от импровизирано градче на компютърни и софтуерни производители. Като курортно селище Аахен функционира и до днес благодарение на водата от горещите извори в Aix-la-Chapelle, която съдържа значителна концентрация на обикновена сол, други содни соли и сяра.
Сред кулинарните специалитети на града е местният вид твърд сладък хляб, който се пече на големи, плоски парчета, наричани Пинтен (pinten). Обикновено се подслажда със захар, а не с мед като джинджифиления хляб.
