Галапагос
Галапагос (Galapagos Islands) е архипелаг в Тихия океан, намиращ се на 965 километра на запад от Еквадор. В състава му влизат 13 основни вулканични острови, 6 неголеми острови и 107 скали, които образуват територията му. Счита се, че първият остров на Галапагос е формиран преди 5 - 10 милиона години в резултат на тектонична активност. Галапагос е част от територията на Еквадор, като архипелагът е разположен от двете страни на екватора, на 960 км от брега на Еквадор.
Островите на Галапагос са известни с уникалните местни видове фауна и проведените тук изследвания от Чарлз Дарвин, на основанието на които е написана Теория за еволюцията, за произхода на видовете. Архипелагът е наричан още и Лабораторията на Дарвин. Името на Галапагос идва от огромния брой слонски костенурки, които на испански се назовават като "galápagos".
Галапагоските острови са открити през март 1535 г. от свещеника от испански произход Фрай Томас де Берланга (Fray Tomás de Berlanga). През 1835 г. експедиция, оглавена от Чарлз Дарвин, изследва острова. През 1936 г. невероятната флора у фауна на Галапагос са обявени за Национален парк, като допреди този момент островите са били само място за заселване на каторжници. От 1953 г. на Галапагос пребивава Тур Хейердал, който изследва културата на инките. От 1978 г. Галапагос е част от Световното културно наследство ЮНЕСКО. През 1985 г. Галапагос е обявен за биосферен резерват.
Няма да е невярно твърдението, че Галапагос представляват най-красивият и естествен биорезерват в света, който днес е жив музей на еволюцията. Тук все още живеят много уникални видове растения и животни, които обаче са застрашени от развитието на туризма и внасянето на нови биологични видове, които представляват заплаха за съществуването на местните растения и животни. Доста от животните и растенията, които преди са обитавали Галапагос, вече не съществуват.
Общо около 120 острова влизат в състава на Галапагос, най-известните от които са Изабела (Isabela), Санта Круз (Santa Cruz), Фернандина (Fernandina), Сантяго (Santiago) и Сан Кристобал (San Cristobal0. Населението на архипелага е около 12 000 жители (неофициално около 30 000), като Галапагос е разположен на площ от 7 880 кв.км. Красотата и природното богатство на това кътче от планетата е огромна и не е изненада, че Галапагос са наричани още „Островите на очарованието" (Enchanted Islands).
Заселването на животински видове като коза, плъх, прасе, котка, куче, кон, магаре, едър рогат добитък и др. би се оказало пагубно за фауната на Галапагос и би могло да доведе до унищожаване на средата на местните обитатели. Това е така, защото на Галапагос почти няма хищници и новопристигналите видове няма да имат естествени врагове. Така например черният плъх (Rattus rattus) напада малките костенурки още при излюпването им, в резултат на което на остров Пинзон костенурките спират да се възпроизвеждат за повече от 50 години. Към момента на Галапагос има само възрастни екземпляри.
Национален парк Галапагос обхваща 97% от територията на архипелага като останалите 3% от него са за населените места на островите Санта Крус, Сан Кристобал, Флореана и Изабела. През 1986 г. е основан и морският резерват Галапагос, който включва водите на Тихия океан, отстоящи до 15 морски мили от крайбрежието на островите.
Най-доброто време за посещение на Галапагос е между ноември-януари. Основната връзка на Галапагоския архипелаг с континента е летището Балтра (Baltra). От Балтра може да се стигне до съседните острови с ферибот. Има редовни връзки с остров Санта Круз, пътят до който е около 40 минути с ферибот. Тук се намира и най-големият град на архипелага – Пуерто Аройя.
Всички туристически обиколки се провеждат задължително с местен водач, като вариантите за разглеждане на островите са с яхта покрай тях или с преспиване на някои острови. Обикновено организираните турове са около 2-3 дена. Галапагос включва и големия около 1 кв. км остров Дарвин, на който могат да се видят морски котки, фрегати, морски игуани, галапагоски чайки, морски лъвове, китове, морски костенурки, делфини.
