Балтийско море
Балтийско море се намира в северна Европа. То е свързано с Бяло море през Беломорския канал. Със Северно море го свързва каналът Кийл (Kiel).
Това е вътрешноконтинентално море, което дълбоко се е врязало в континента. Балтийското море принадлежи към басейна на Атлантическия океан. Крайната северна точка на Балтийско море е разположена до полярния кръг, а крайната южна точка – около Висмар (Wismar). Площта на повърхността на Балтийско море, без да се смятат островите, е четиристотин и петнадесет хиляди квадратни километра. Водният обем на Балтийско море е двадесет и една и половина хиляди кубични километра.
По време на последния ледников период падината на Балтийско море е била изцяло покрита с лед. Преди около четиринадесет хилуди години ледникът е започнал да се топи и от това се образувало Балтийското ледниково езеро. Преди около десет хиляди и триста години морските води през проток в централна Швеция запълнили падината и това довело до образуването на слабосоленото Иолдиево (Yoldia) Море.
Преди около девет хиляди години тектоническо надигане в Централна Швеция прекъснало връзката на Иолдиевото море с океана и отново настъпила сладководна фаза, която получила названието Анцилово (Ancylus) езеро. Покачването на нивото на световния океан довело до пробив в района на съвременните Датски проливи и трансгресията довела до образуването на Литориново (Litorina) море.
Балтийско море навлиза дълбоко в сушата на Европа, като се простира по бреговете на Русия, Естония, Литва, Латвия, Германия, Полша, Дания, Швеция и Финландия. Сред големите заливи на Балтийско море са Финландският и Рижкият. Големите реки, които се вливат в Батийско море, са Нева (Neva), Нарва (Narva), Неман (Neman), Висла (Vistula), Одер (Oder), Вента (Venta), Западна Двина (Daugava).
Средната дълбочина на морето е петдесет и един метра. До островите морето е по-плитко – около дванадесет метра дълбочина. Има и няколко котловини, чиято дълбочина достига до двеста метра. Най-дълбоката котловина в Балтийско море е Ландсортската (Landsort) с максимална дълбочина от четиристотин и седемдесет метра. Холандската котловина е с дълбочина от двеста четиридесет и девет метра.
Дъното на Балтийско море в южната му част е равнинно, на север е скалисто. В прибрежните райони са разпространени пясъци, но като цяло морското дъно е покрито с наноси от глина с черен, зелен или кафяв цвят.
В Балтийско море има излишък от сладка вода, която се образува от вливането на реките и от валежите. Солените повърхностни води на Балтийско море се вливат в Северно море, а от Северно море чрез дълбочинни течения в Балтийско море проникват солени води. По време на бури, когато водата в протоците се смесва, водният обмен между моретата се сменя и водата се насочва както в Северно, така и в Балтийско море.
Циркулацията на повърхностните води на Балтийско море е по посока обратна на часовникова стрелка, макар че понякога силните ветрове нарушават тази циркулация. Приливите в Балтийско море не превишават двадесет сантиметра.
Колебанията на нивото на морето могат да достигат до петдесет сантиметра при бреговете, а в заливите – до два метра. В сравнение с другите морета вълненията в Балтийско море са незначителни. В центъра на морето се срещат вълни с височина над четири метра, но в плитките заливи височината на вълната не надвишава три метра. Не са редки обаче случаите на образуване на вълни над десет метра височина.
Неголямата соленост на повърхностния слой на водата спомага за бързата промяна на състоянието на морето. В зимни условия плавателните съдове могат да се покрият с лед. В Балтийско море има голямо количество навигационни опасности, което превръща плаването в територията му в наистина нелека задача. Морският лед се появява в заливите през октомври, като ледът може да достигне дебелина до шестдесет и пет сантиметра. Централната и южната част на морето не се покриват с лед. Ледът се топи през април, но на места се среща и до юни.
