Канбера
Канбера (Canberra) е столицата на Австралия. Градът е с население около 358 000 души. Градът бил избран за столица през 1908 година, като за тази чест се борели също така Сидни и Мелбърн.
За разлика от другите австралийски градове Канбера е планиран град. През 1913 година чертежите на архитектите от Чикаго Уолтър Бърли Грифин (Walter Burley Griffin) и Мариън Махони Грифин (Marion Mahony Griffin) спечелили конкурса за дизайн на града. Планът на Грифин бил базиран върху геометрични фигури като кръгове, триъгълници и осмоъгълници.
Дизайнът на града включва значителни области естествена растителност, което е спечелило на Канбера прякора „столица на храстите”. Растежът и развитието на Канбера са възпрепятствани от двете световните войни и от Великата депресия, която изостря поредица от спорове за планиране и неефективността на управленски органи, които наблюдавали развитието на града.
Столицата на страната се развивала добре след края на Втората световна война. Развитието на града било подкрепено от министър-председателя Робърт Мензис (Robert Menzies).
Като седалище на правителството на Австралия, Канбера е градът, където се издига сградата на Парламента, на Върховния съд и на редица държавни ведомства и агенции.
В града са разположени много социални и културни институции с национално значение, като например австралийският военен паметник, австралийският национален университет, австралийският институт на спорта, Националната галерия, Националният музей и Народната библиотека. Офицерите от австралийската армия се обучават в Кралския военен колеж. Австралийската академия на силите на отбраната също се намира в столицата.
Тъй като в града има висок дял на държавните служители, федералното правителство допринася за най-големият процент от брутния държавен продукт и е най-големият работодател в Канбера. Градът е седалище на правителството и равнището на безработица е по-ниско и средният доход е по-висок от средния доход за страната.
Името Канбера произлиза от думата Канбери (Canberry), която означавала „място за срещи” на езика на племето Нгабри (Ngabri). Преди да се появят европейците в Канбера, местността била обитавана от коренните австралийци. Открити са археологически доказателства за живота и бита на племената - скални рисунки и гравюри, каменни оръдия на труда. Фактите сочат, че мястото е било обитавано от хора в продължение на най-малко на 21 000 години.
Европейското заселничество в Канбера започнало през двадесетте години на деветнадесети век. През периода 1820-1824 година имало четири експедиции. През 1826 година Джошуа Джон Мур (Joshua John Moore) купил мястото и нарекъл собствеността си Канбери, както била известна сред местното население. През деветнадесети век населението на Канбера нараствало бавно. Най-старата оцеляла обществена сграда от онова време е англиканската църква на Сейнт Джон Баптиста (St John the Baptist), която била издигната през 1845 година. В двора на църквата се намират най-старите гробове на европейци в района.
През март 1913 година градът получил официално името си от Лейди Денмън (Lady Denman), съпруга на губернатора лорд Денмън на официална церемония. През тридесетте години били отхвърляни проектите, приети в градския план на града. Някои от проектите като римската католическа катедрала и англиканската катедрала останали недовършени.
В средата на двадесети век населението нараствало с повече от петдесет процента на всеки пет години за периода от 1955 до 1975 година. След войната няколко правителствени департамента били преместени от Мелбърн в Канбера.
През януари 2003 година части от Канбера били унищожени от горски пожари, които отнели живота на четирима души, ранили четиристотин тридесет и пет и разрушили над четиристотин къщи.
