Парма
Парма е италиански град, известен със своята шунка и с невероятната си архитектура. Градът се намира в региона Емилия Романя (Emilia-Romagna). В град Парма се намира университетът Парма, който е един от най-старите университети в света. Парма е разделена на две части от малък поток, който носи същото име. Етруското име на Парма е адаптирано от римляните, за да се опише кръгъл щит, наречен Парма.
Римляните са променили правоъгълните си щитове на кръгли, като следвали етруския модел. Още по време на бронзовата ера Парма е била обитавана. Тя е била град, построен в квадратна форма около осемстотин години преди новата ера. Близо до града са били изградени и първите некрополи.
През 183 година преди новата ера на мястото на днешна Парма е основана римска колония, която е била населявана от две хиляди семейства. През Парма минавали важни пътища – Виа Емилия (Via Aemilia) и Виа Клаудия (Via Claudia). През 44 година преди новата ера градът е бил разрушен и след това е бил възстановен от император Август (Augustus). По време на римската империя градът се е казвал Юлия (Julia) заради лоялността си към империята. Градът е бил превзет от Атила (Attila), а след това и от варварски владетел Одоакър (Odoacer). По време на готическата война Тотила (Totila) успява да унищожи града. След възстановяването му градът носи името Хризополис (Chrysopolis) и се смята, че в него се е съхранявала част от императорските съкровища. От 569 година градът е част от италианското кралство Ломбардия (Lombard).
През Средновековието Парма се превръща във важен пункт по пътя Виа Францижена (Via Francigena), главен път, свързващ Рим със Северна Европа. През следващите столетия са изградени замъци, болници и ханове в пределите на града. През Парма преминават много пилигрими по пътя си към Рим.
През осми век Парма, подобно други италиански градове, е част от Свещената Римска империя. Градът е управляван от епископи. Двама от епископите на града стават антипапи. Независимата община е създадена през 1140 година. През 1247 година градът е обсаден от император Фридрих II (Frederick II), но обсадата пада след сериозна битка. През 1341 година Парма попада под контрола на Милано. След кратък независим период се установява властта на Сфорца (Sforza) и на още няколко семейства. Семействата, които контролират града, създават нова форма на феодализъм, те строят замъци и кули из целия град.
През четиринадесети и петнадесети век Парма е център на италианските войни. Битката за Форново ( Fornovo) се е разиграла на територията на град Парма. През период от двадесет и една години години - от 1500 до 1521 година – французите контролират града.
През 1731 година петнадесетгодишният Дон Карлос (Don Carlos§ се превръща в Карл Първи (Charles I), херцог на Парма и Пиаченца (Piacenza). През 1734 година Карл Първи покорява кралство Неапол и кралство Сицилия. През 1735 година той е коронован за крал на Неапол и Сицилия, като оставя херцогството на Парма на брат си Филип, който става известен като Филип Първи Борбон (Filippo I di Borbone).
През седемнадесети и седемнадесети век войната за намаляване на властта на бароните продължава няколко години. През 1612 година седем благородници са екзекутирани заради обвинение в заговор срещу властта. През 1731 година херцогството Парма и Пиаченца е било дарено на Бурбоните (Bourbon), но новите владетели го докарали до упадък. През 1859 година Парма станала част от новосъздадената област Емилия.
По време на Втората Световна война градът бил център на партизанското движение. Бомбардировките разрушили голяма част от града, в това число красиви исторически сгради. Парма била освободена от немската окупация през 1945 година.
Днес Парма е великолепен град, който привлича с романтиката и красотата си огромен поток от туристи.
