Бари
Бари (Bari) е италиански град, столица на провинция Бари и на региона Апулия (Apulia). Бари е разположен на Адриатическо море и е с население от 320 000 човека. Градът е известен с високото си ниво на образование.
Градът е бил под римски контрол от трети век преди новата ера. Той се развил като стратегически важна точка и като пристанище за търговия на изток. Пристанището на Бари от векове е било риболовен център.
След опустошения, предизвикани от готически войни, до пристигането на норманите, Бари е под контрол на византийците. По това време, а и през цялото Средновековие, Бари изпълнява функцията на едно от най-големите депа за роби в Средиземно море. Робите били предназначени за други части на Византийската империя и за някои мюсюлмански страни около Средиземно море.
Двадесет години подред Бари бил център на емирата Бари, тъй като бил превзет от емир Калфун (Kalfun) през 847 година. През 885 година Бари става място за пребиваване на местните византийски управители. Бари придобива статут на римска провинция. През 1071 година градът е превзет от Робер Гуискар (Robert Guiscard) след тригодишната обсада на Бари.
През 1117 година се разиграла гражданска война в Бари. През 1246 Бари бил опустошен и сринат. Въпреки това градът се съвзел. След смъртта на кралицата на Полша – Бона Сфорца (Bona Sforza), Бари станал част от кралство Неапол (Naples). Властта на града била предадена на Йоаким Мурат (Joachim Murat), зет на Наполеон (Napoleon). Той бил обявен за крал на Неапол и заповядал да бъде изградена нова част на града. Днес тази част на града се нарича Муратиано (Murattiano).
Бари е единственият европейски град, в който по време на Втората световна война са правени опити с химично бойно оръжие. През декември 1943 година е извършено обгазяване с иприт, което е довело до редица смъртни случаи. Много от спасителите загинали заради контакта си със замърсената кожа и облекло на пострадалите. Цялата афера е била пазена в тайна в продължение на много години след войната. Записите на атаката са разсекретени през 1959 година.
Днес Бари е модерен град, който привлича туристите със своите старинни сгради и романтична атмосфера. Бари се състои от четири части. На север се намира старият град, известен като Бари Веккиа (Bari Vecchiа). Там се намира базиликата на Свети Николай (St. Nicholas). В стария град се намира замъкът Свабиан (Swabian), както и катедралата Сан Сабино (San Sаbino). Замъкът Свабиан е построен в началото на дванадесети век, след това е разрушен и издигнат отново.
Днес в замъка се провеждат важни изложби. Катедралата на Бари – Сан Сабино, е построена през 1034 година, но е била разрушена в средата на дванадесети век. Катедралата е изградена на ново в края на дванадесети век. Сградата е с характерни за апулийската архитектура римски портали. Прозорците са украсени с митични същества. В криптата се пазят мощите на свети Сабинус (Sabinus).
На юг се простира модерното сърце на града, където са разположени големите търговски обекти.
Най-важният музей в Бари е Пинакотека Провинчале (Pinacoteca Provincial). Той е основан през 1928 година и в него могат да бъдат видяни много платна от Средновековието до днес.
В Бари има руска църква, построена в началото на двадесети век. Тя е построена заради многото руски поклонници, които идват да се поклонят на мощите на свети Николай. Базиликата на Свети Николай пази мощите на светеца, които са донесени от Ликия (Lycia). Тя е построена през 1087 година. Мощите на свети Николай лежат под олтара в криптата.
През последните години е започнала мащабна реконструкция на стария Бари, с изграждане на нова канализационна система. Преустроени са два площада – Пиаца Меркантиле (Piazza Mercantile) и Пиаца Ферарезе (Piazza Ferrarese). Старият град привлича много туристи.
