Замъкът Подгорецки

Замъкът Подгорецки (Pidhirtsi) е замък-крепост, който се намира в село Подгорци (Podhorce) в южна Украйна, в област Лвов (Lviv). Замъкът представлява едно от най-романтичните места в цялата Лвовска област и поразява със своята красота и мистерия, обгърната в разкошни цветове. Впечатляваще също така и големият размер на замъка.

Преди векове посетителите на замъка са били очаровани не само от сградата, но и от великолепния парк около нея. Тогава паркът е представлявал разкошна завършена конструкция със скулптури и фонтани. Днес от предишната красота не е останало кой знае колко, но въпреки това туристите са поразени от красотата на замъка. Въпреки пожарите, които са се развихряли в замъка, той все пак е устоял на времето.

Замъкът е построен в средата на седемнадесети век в ренесансов стил с елементи на късен бароков стил. Замъкът е бил построен само за пет години – от 1635 до 1640 година. Той е бил направен за полския висш военен Станислав Кониецполски (Stanisław Koniecpolski), който е искал да смае гостите си с разкоша на двореца си.

Над вратите на замъка е бил изписан на латински следният надпис: „Венецът на труда е победата, победата е триумф, а триумфът е почивка”. Това, според Кониецполски е трябвало да символизира факта, че замъкът е създаден, за да си почива той в него. Замъкът е бил построен като образец на съчетанието на разкошен дворец с бастионни укрепления.

Той е с формата на квадрат, като всяка от страните му е около сто метра. На всеки от ъглите са разположени бастиони. За строителството на замъка е използван камък, а също така и тухли. През първата половина на осемнадесети век са били построени допълнителни помещения.

По време на различни войни и обсади на замъка той е бил подложен на редица разрушения, а след това – на безкрайни реконструкции. Най-големи поражения е нанесъл пожарът през 1956, който унищожил по-голямата част от неговия интериор. Въпреки пораженията дори интериорът е възстановен. Той учудва със своята красота и всички посетители са останали завладяни от това, което са видяли вътре.

Всяка стая в замъка има собствено романтично име – Златната стая, Огледалната стая, Рицарската стая, Китайската стая, Зелената стая, Мозаечната стая. Интериорът на всяка от стаите съответствал на името й. Преди пожара през 1956 година стените на стаите са били украсени с картини от известни художници – Караваджо (Caravaggio), Рубенс (Rubens) и Рафаел (Raphael). Днес тези картини вече ги няма.

В близост до замъка се намира римска католическа църква, носеща името на Свети Йосиф (St. Joseph). Тя е била построена в края на осемнадесети век в бароков стил. Църквата прилича на гробница, което винаги учудва посетителите на замъка.

Реконструкцията на замъка продължава и до ден днешен, тъй като средствата не стигат, за да бъдат възстановени щетите от пораженията през вековете. Някои от съоръженията са в изключително лошо състояние – външната стълба е почти разрушена, почти нищо не е останало от северната отбранителна стена, а кулата на северния бастион в скоро време съвсем ще се наклони на една страна.

В процепите между камъните растат дървета, които ускоряват разрушението на сградата. В по-лошо състояние, според най-старите жители на селото, сградата е била само след пожара през 1956 година. Тогава той е започнал заради небрежност и е продължил няколко седмици, през които цялото село се е опитвало да го изгаси.

По време на пожара са изгорели разкошните паркети в стаите на замъка, фреските по стените и по таваните на залите. През 1720 година замъкът бил превърнат в музей, а през шестдесетте години на двадесети век той бил превърнат в болница.