Персийския залив
Персийският залив се намира между Иран и Арабския полуостров. Персийският залив е продължение на Индийския океан и е дълъг 989 километра. Персийският залив покрива площ от над 250 000 квадратни километра и е с дълбочина петдесет метра, като в най-дълбоката си част достига до деветдесет метра.
Персийският залив, който е смятан и за вътрешно море на Индийския океан, стана световноизвестен покрай войната между Иран и Ирак през осемдесетте години на миналия век.
Бреговата линия на Персийския залив е разнообразна – от стръмна до полегата. Покрай брега на много места има рифове. Южната част на залива се състои от пясъчни образувания и представлява абсолютно пустинна местност. Само в близост до градовете се срещат горички от палми с фурми.
Височината на планините на Персийския залив се увеличава с отдалечаването от брега, на който трудно могат да се забележат признаци на растителност, ако той се наблюдава от плавателен съд. Цялата местност е напълно лишена от оросяване и през лятото е абсолютно безводна. Това е една от най-горещите точки на цялата планета. По бреговата линия има няколко малки пристанищни населени места.
Островите на Персийския залив са различни, точно както и бреговете му. Лежащите покрай Иран брегове са високи и пълни с гори, а бреговете около арабския полуостров са предимно полегати и покрай тях има истински лабиринти от плитчини. Дъното на Персийския залив се състои предимно от пясък и от обломки от корали и твърди скални породи, на места се среща белезникава тиня.
Плаването на плавателни съдове с платна в залива е доста трудно и е смятано за предизвикателство, тъй като ветровете в района са изключително непостоянни. Те често духат от север на юг, а през зимата и в обратна посока. През юни и юли тук господстват северозападните ветрове, които донасят със себе си много прах.
Понякога заради голямото количество прах ветровете образуват истинска мъгла. През зимата тези ветрове се редуват с югоизточните ветрове, които духат през декември. Североизточните ветрове носят дъждовно време за южната част на залива. По време на смяната на сезоните се разразяват големи бури.
Тежката лятна жега става направо непоносима, когато се смеси с висока влажност на въздуха и мъгла, предизвикана от вятър. Арабският бряг на залива е по-горещ от иранския и южната част на залива е с по-висока температура от северната. Теченията в залива са доста слаби и могат да се наблюдават като правило предимно в северната част на залива.
Освен с риболов местните жители се препитават и с лов на перли. Раковини с перли се срещат по цялото арабско крайбрежие на залива. Ловът на перли започна през май и завършва през септември. Всяка година около 70 000 души излизат на лов за перли.
Въпреки ловът, който от незапомнени времена се провежда всяка година, перли има достатъчно. Самият лов се провежда доста примитивно – ловците се гмуркат надълбоко, като се подлагат на опасността да бъдат нападнати от акула. Всяка година двадесетина души стават жертва на акули.
