Пирот

Пирот е малък град, намиращ се в южната част на Сърбия, в близост до българската граница. Заобиколен е от всички страни от планини - Влашка планина и Стара планина, които са рядък пример за девствена природа. Тези естествени гиганти са само част от природните забележителности на града. Тук минава река Нишава, река Разничка, река Ерма, а наблизо се намира и езерото Завожко. Градът е център на Пиротския окръг.

Пирот е създаден върху изградена през 2 век антична римска станция, носеща названието Turres, което означава „кули”. През 9 век градът става българско владение до падането на Българската държава под византийско и османско владичество.

През 15-17 век градът носи османското си име Шехиркьой и е център на вилает. През периода на Възраждането Пирот е център на Нишавската епархия. Тогава се основава Българската екзархия.

За съжаление на българите след Руско-турската война през 1877-1878 и след подписването на Санстефанския договор, който определя Пирот за част от Българското княжество, сърбите не желаят да напуснат града и така през 1878 г. той е предаден на Сърбия. По това време Пирот е населяван предимно от българи, които след подписването на Берлинския договор, определящ новата съдба на града, се изселват в съседните градове и села.

Най-отличителният белег на Пирот са неговите килими. Те са уникални и са гладки и от двете страни. Различават се значително от персийските, които са винаги геометрични. Градът се свърза изключително с производството на килими, което процъфтява, но и с отглеждането на овце и произвеждането на невероятно вкусното пиротско овче сирене.

Някога Пирот е бил център на грънчарство в Сърбия. През 19 в. тук е имало над 40 грънчарски ателиета и магазини, които произвеждали над 70 вида артикула, както и декоративни бижута, правени на грънчарско колело, задвижвано с крак и с инструменти, произведени от самите грънчари.

Днес тук живеят около 41 000 души, като 93% от тях са сърби, 4% цигани и едва 0.5% българи.

Територията на Пирот предлага и много възможности за пикник, а върховете на Стара планина са магнит за алпинисти и любители катерачи.

Забележителности:

- Старата крепост Калето, датираща от 14 в. Намира се в центъра на града. Този замък се нарича и Момчилград, тъй като по време на изграждането му, Пирот е бил част от българските земи.

- Притоски град (Градич), който през 1979 г. е провъзгласен за културна забележителност от изключително значение.

- Музеят на Понишавлето

- Къщата „Бела Мачка” на М. Панаьотович, която през 1979 г. е провъзгласена за културна забележителност от изключително значение.

- Къщата на семейство Христич, провъзгласена още през 1953 г, за културен паметник.

- Къщата на Стоян Божилов- Белог

- Паметникът на освободителите на Пирот от турците