Хималаите
Хималаите (Himalaya) са младонагъната планина в Азия, която разделя полуостров Индостан от Тибетското плато. Разположена е на територията на Бутан, Индия, Непал и Пакистан, които се причисляват към полуостров Индостан, и на Китай, който е разположен на Тибетското плато.
На тази планинска верига се намират всичките върхове в света, които са на над 8000 метра надморска височина, както и най-високият връх в света - Еверест (8852 м.), чието истинско име е Джомолунгма. В превод името на планинската верига означава „страна, изобилстваща от сняг“.
Освен Същинските Хималаи, към планинската верига се причисляват и планините Каракорум, Памир и Хиндукуш. Дължината й е 2400 км., а широчината 350 км.
Най-високата планина в света възниква благодарение на придвижването на север на индийският блок и сблъсъка му с азиатската континентална плоча, при което скалните пластове се нагъват и образуват най-високата планина на планетата. Тя продължава да се образува и днес.
Освен, че е най-високата планина с най-високият връх в света, в Хималаите извират 3 от най-големите реки на планетата - Ганг, Инд и Яндзъ.
Най-голямата атракции на Хималаите безспорно е връх Еверест, до който може да се стигне и по сравнително лесно проходими маршрути, достъпни и за неопитните катерачи. Пресметнато е, че до днес най-малко 1500 души са се изкачили на планинския връх, но е много по-голям броят на мъжете и жените от цял свят, които са били в основния му базов лагер.
Едва ли е по силите на всеки да изкачи Еверест, но докато вървите към базовия му лагер, можете спокойно да си представите, че сте там. За да се насладите на изкачването, дори и да не стигнете много високо, най-добре е да организирате пътуването си през пролетта, понеже така ще избегнете летните мусони, които между другото предизвикват един интересен феномен.
Вятърът се придвижва със скорост от около 7 до 10 километра в час само на метър над земята и е толкова постоянен, че е наричан "реактивна струя". Освен, че е неприятен, той значително понижава скоростта на катерене.
Класическият маршрут включва пристигане в Лукла със самолет и след това придвижване кум базовия лагер в Непал, където се остава седмица, за да се адаптира организмът към разликата във височината от 2860 към 5380 метра.
Оттук носачите и яковете съпровождат алпинистите до следващия лагер, намиращ се на глетчера Кхумбу, който трябва да бъде изкачен при изгрев, когато ледените блокове са по-стабилни и по-малко хлъзгави. По пътя до Кхумбу се прекосяват села на шерпи, минава се покрай манастри и реки, лъкатушещи по склоновете на хълмове, докато се стигне до ледопада Кхумбу, под който се намира постоянният базов лагер.
Шерпите наричат областта Солу Кхомбу и вие навлизате в нея през оживеното древно търговско селище Намче Базар. Малко след като поемете от Намче, зървате за първи път Еверест, скрил се зад огромната стена на планина Нупце. Продължавате бавното изкачване, понякога прекосявате реки и рододендронови гори, но без да изпускате от очи крайната цел: Кала Патар, връх с височина 5486 м., откъдето се открива най-добрата гледка към Еверест.
Въздухът тук е рядък и дишането затруднено, но последният отрязък през морените и нагоре към върха си заслужава всички усилия. Пред вас се издига най-високата планина на Земята. Открива се невероятна гледка от ледопада Кхумбу до ледниковата долина на Западен Кум и нагоре към Южен кол, където дългият западен хребет се е разпрострял чак до върха Еверест, примамващ мнозина алпинисти и шерпи.
За съжаление Хималаите и връх Еверест днес са застрашени от парниковия ефект, който увеличава скоростта на топене на ледниците, причинявайки наводнения в хималайските езера.
