Диарбекир

Град Диарбекир (Diyarbakır), който е често срещан и като Диярбакър, е разположен на река Тибър, в югоизточната част на Турция. Въпреки че у нас той се свързва предимно със затвора си, в който са изпращани на заточение много българи, градът е известен със своето древно минало, с красивите си църкви и най-вече с втората по-големина запазена крепостна стена, която е надминавана само от Китайската стена.

Това е най-важният град в Югоизточна Турция, който е и главен административен център на едноименния вилает Диарбекир. Населяван е от почти 2 000 000 души и през последните години става често срещано име в пресата заради военните конфликти между кюрдите и турците.

Диарбекир е град с около 5000 годишна история. Предполага се, че е основан от хурийците, които до 1515 г., когато е превзет от Селим Първи, са се редували с асирийци, урартци, римляни, македонци, сасаниди и др. Името му идва от Diyar-i Bekr (Градът на Бекр), което е свързвано с арабското племе Бекр, което се преселва в страната.

Благодарение на географското си местоположение, градът се оказва на Пътя на коприната, а историята е доказала, че такива градове винаги бележат разцвет. Диарбекир не прави изключение - става център на световната култура, търговия, наука и изкуство.

Стария център на града има типичен римски облик, състоящ се от две главни улици, които свързват четирите порти и са ориентирани спрямо четирите посоки на света. Улиците са направени от павета, изградени от вулканични камъни, а над тях са се разпрострели много стари къщи, обществени сгради, църкви и джамии.

Голяма част от постройките са превърнати в различни заведения, които предлагат местните специалитети на чужденците и гостите на града. В най-закътаните улички обаче няма как да не се забележи мизерията и беднотията, в която живее част от населението. Голяма част от диарбекирските семейства имат над 7 деца, за чиято прехрана изнемогват.

Новият град е на около 50 години и няма нищо общо със стария. Тук се издигат големи молове и магазини, множество реклами посрещат посетителите. Навсякъде цари оживление, което е помрачено единствено от военните коли, опитващи се да запазят мира между кюрдите и турците.

Ако пътувате към Диарбекит с кола, първото нещо, което ще забележите е крепостната стена, с която е опасан града. Нейните черно-базалтови стени са изградени по време на Византийската империя. Запазени са 16 крепости, а самата крепостна стена достига височина от около 12 м. и дължина от 5 км.

Като втората по големина в света, Диарбекирската крепостна стена може да се похвали с 82 кули и запазени 4 основни порти. Те са украсени с много надписи и със селджукски релефи на животни и хора. Тъй като голяма част от нея е запазена, стената е най-посещаваната от туристите атракции, които използват удобното място, за да разгледат града от високо и да си направят впечатляващи панорамни снимки. От нея се разкрива невероятна гледка към стария град.

Освен запазената си крепостна стена, Диарбекир е известен и с красивите си джамии и църкви. Непременно посетете древната църква от 1 в. сл. н. е., която е посветена на Дева Мария. Освен с историята си, тя ще ви трогне и с красивите икони, намиращи се в нея, голяма част от които са дарение. Включете в списъка с исторически забележителности и арменската църква "Сурп Гирагос", която е на почти 640 г.

В исторически план тя е една от най-важните и големи църкви в Близкия изток. Оставена е в руини в продължение на 30 години, но днес отново е отворена след мащабни реставрации. От джамиите най-впечатляваща е Козъм Падишах Джами, която е известна в околностите със своето Четирикрако минаре, смятано за истинско чудо на средновековното инженерство. Построена е през 1512 г., когато градът е бил в разцвета си. Интерес представляват и джамиите Ulu Cami и Safa, както и църквите Mar Petyun и Surp Giragos.

Понеже градът е известен и със затвора си, няма как да не бъде споменат и той. В направена международна класация на най-ужасните затвори, Диарбекирският се нарежда на 8-мо място. Причина за това е пренаселеността му, лошата хигиена и непрекъснатите сблъсъци между затворниците и персонала. При последните сблъсъци през 1996 г. резултатът е 10 загинали и 23-ма ранени души.

Днес Диарбекир, опасан от дългата си крепостна стена, все още носи духа на миналото, в който се усещат миризми на най-различни подправки, дюкяни, каруци и тесни павирани улици. Навсякъде могат да се видят съществувалите от векове ателиета, повечето от които са работещи и до днес. Местното население от векове се занимава със занаятчийство - тъкане на коприна, килимарство, бакърджийство и бижутерство.

Най-добрият сезон за посещение на Диарбекир и неговите забележителности е през пролетта и есента, защото през лятото често температурите достигат 35- 40 градуса по Целзий.