Кресненско дефиле
Кресненското дефиле е разположено в област Благоевград на мястото, където река Струма се врязва между Пирин и Малашевската планина. Тук реката е образувала прелестен каньон, простиращ се около 15 км. Характеризира се с голямо разнообразие на растителни и животински видове, голяма част от които са включени в списъка на застрашените от изчезване видове в България.
Кресненското дефиле е известно сред туристите с красотата си, както и че тук, по течението на река Струма, се организират различни развлечение за спортистите, като особено внимание заслужават рафтинга и каньонинга. В района на дефилето реката има сравнително силно течение, което я превръща в особено подходящо място за практикуването на тези спортове.
В близост до Кресненското дефиле се намира резерват Тисата, който съществува от 1949 г. Основна забележителност в него е дървовидната хвойна, която тук расте в такова изобилие, каквото не може да бъде намерено на друго място в България.
На територията на Кресненското дефиле са разположени градовете Кресна, Сандански и Петрич.
Град Кресна е малък съвременен град. Въпреки че районът около него е бил населен още през древността, самият град възниква едва през 1926 г. като Гара Пирин. В него забележителностите са паметникът на загиналите в Кресненско-разполжкото въстание, храм-паметника "Св. Иван Рилски" и пясъчните сипеи, известни като Мело.
Град Сандански, който е разположен в полите на Пирин, е изходен пункт за основните туристически маршрути в планината. Известен е със своите топли минерални извори, около които е възникнал градът като тракийско селище. Първите му жители са медите, от които произхожда гладиаторът Спартак. Първоначално селището е носело името Медиус, по-късно е прекръстено от римляните на Дезудава.
Като римски град той постига своя разцвет през 6 в. и в него ежегодно се урежда голям тридневен панаир. След като градът е разрушен от варварски племена, е възстановен отново от славяните, които го наричат Свети Врач. Въпреки че по време на османското владичество запада, след Освобождението той започва да се съвзема, а след 1947 г. получава сегашното си име Сандански в чест на Яне Сандански, виден деец на Вътрешната македонска организация.
Забележителностите в града са паметника на античния герой Спартак, мраморната чешма с лъвовете, църквата Св. Георги, епископската базилика, лечебните минерални извори и неповторимия градски парк, включващ в себе си летен театър и два плувни басейна с олимпийски размери.
Петрич е вторият по големина град в Пиринския край и е най-югозападния град на България. Намира се само на 13 км. от граничен пункт Кулата за границата ни с Гърция и на 20 км. от граничен пункт Златарево за границата ни с Македония. Петрич възниква като римско селище на име Петра, което съществува като такова до 4 в. След пристигането на славяните градът е опожарен и изоставен, а неговите жители се преселват в подножието на планина Беласица и създават ново селище, което постепенно се превръща в днешния град Петрич.
През средните векове градът има важна стратегическа роля на крепост, която да служи за отбрана от византийците, а през 1014 г. тук се разиграва една от най-важните битки в българската история, известна като битката за Самуиловата крепост. Само четири години след това и след ослепяването на 14 хиляди български войници, България остава около 2 века под византийска власт.
Заради бурните исторически събития, случили се в Петрич, градът разполага с множество забележителности. Местата, които си струва да посетите, са Националния музей Самуилова крепост, Градския исторически музей, селищните останки от елинистическата епоха, църквите Св. Богородица, Св. Георги, Св. Никола и Успение Богородично, местността Рупите и построения в нея храм от Ванга "Св. Петка", както и планина Кожух, намираща се на 8 км. северно от града.
Можете да посетите Кресненското дефиле и намиращите се в близост градове по всяко време на годината, тъй като в този регион на България зимата е сравнително мека. Ако искате да се отдадете на рафтинг или каньонинг обаче, е добре да изберете пролетта или ранното лято, тъй като тогава река Струма е най-пълноводна.
