Лисабон
Топлота и уют завладяват пътешественика, решил да се разходи по улиците на Лисабон. Най-красивият маршрут в този град е естуарът на река Тежу, която се влива в Атлантическия океан и образува вътрешно море, наречено Мар де Пала.
То притежава едно от най-красивите естествени пристанища. Пред жадното за красота око на туристите Лисабон разстила своите дворци, църкви и очарователни стари улички на седем хълма, които все още пазят спомена за неговия златен век.
Първи в Лисабон акустират финикийците през 1200 г. пр. Хр. Те именуват пристанището Алис Рубо, което означава „тих пристан”. Градът се разраства при римляните, а след това при вестготтите. После е завоюван от маврите и те го владеят в продължение на стотици години.
През 1147 г. Лисабон е завзет от кръстоносците на крал Алфонс I и става християнки град. Оттам започва неговият разцвет. Лисабонските кораби владеят търговията с Африка и отвъдморските маршрути.
Когато в края на 15 в. Вашко да Гама открива пътя към Индия, а Педро Алварес Кабрал основава колонията Бразилия, столицата на Португалия се превръща в един от най-богатите европейски метрополии, а кралството в световна сила. От този златен век е останала изключитемно красивата кула Белем, която се намира на устието на река Тежу.
Друга забележителност, която заслужава да бъде видяна, е манастирът Жеронимуш, построен от крал Мануел I, за да благодари на бог за благодатта, с която го обсипал.
Лисабон е устоял на четири земни труса и на огромен пожар в деня на Вси Свети през 1755 г. Падналите стени, цунамита и огънят са убили тридесет хиляди жители на града. Разрушени са петнадесет хиляди сгради, триста красиви двореца и сто и десет църкви.
След разрухата обаче градът е бил изграден наново. Много от красотата си Лисабон дължи на модерните възгледи на маркиз де Помпал, който се нагърбва с възстановяването му. На устието на река Тежу Помпал построява площада Прака де Комерсио с площ 35 хиляди квадратни метра. Триумфална арка в северния му край отвежда туриста до т. нар. долен град Байкса, чиито престани са разположени симетрично.
В съседство с Байкса се намира площад Росио, който днес е най оживеното място на Лисабон. На него през 1820 г. е бил изгорен последният еретик. Следобедното кафе е най-вкусно в някое от кафенетата на красивия булевард Авенида да Либертаде.
Други интересни места са крепостта Сао Хорхе, както и всички 42 музея. Интересна е и разходката в някой от асансьорите от ковано желязо, които свързват горния и долния град.
Почитателите на вкусно еспресо(Uma Bica) и старинна обстановка, няма да сбъркат, ако се насладят на събуждащата напитка в Кафе Мартино де Аркадия.
Най-вкусните омари могат да бъдат опитани в ресторант Рибадуро, а най-пивкото винце е в Маскоте де Аталая, където музикалния фон е фадо-песни за любов и смърт.
В Лисабон има хотели от всякаква категория. Най-доброто време за посещение на градчето е от средата на март до началото на юни, или от септември до началото на ноември. От туристите обикновенно се очакват бакшиши от 5-10 процента от сметката, както и за други услуги.
Специално за гостите на града се предлагат полудневни пътешествие до Ещорил и Каскас, както и еднодневни разходки до Синтра Коимбра и Ибидос. Местната кухня се откроява със ястия от рибата Бакало, която може да се сготви по 365 различни начина.
