Рилския Манастир
Основан в началото на 10 век от Св. Иван Рилски Рилският манастир вече близо 11 столетия е безспорният символ на българщината и националния дух на страната. Рилският манастир е разположен живописно из пазвите на най-голямата планина в България – Рила, която се издига в югозападния край на страната.
Рилският Манастир се намира на 117 километра от София и е разположен е на 1141 метра надморска височина, в труднодостъпната част на Рила. Той е втория по големина на Балканите. От двете страни на манастира минават две реки – Друшляица и Рилска река.
Историята на Рилският манастир започва през 30-години на 10 в., когато той е издигнат на мястото на старата постница в планина Рила. Рилският Манастир е основан от Йоан Рилски и негови ученици още през десети век, като първоначално манастира възниква в близост до пещерата, която обитава отшелника.
През четиринадесети век Рилският Манастир се мести на днешното си място, където има крепостна дейност. Най - старата кула в манастира е от времето на управлението на севастократор Хрелю. Хрельо Драговол оформя Рилския манастир от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква.
Едновременно със стабилната конструкция Рилският манастир е забележителен със своята вътрешна архитектура и декорация, хармоничните форми на фасадите и колонадите.
Новата сграда на манастира е изграждана в продължане на 30 години, но дори и с множеството творци взели участие в израждането на манастира е постигната архитектурна цялост. Стените на сградите са изписани и се открояват ярко на фона на каменната стена, обграждаща манастира. Чардаците, гледащи към вътрешния двор допълват архитектурния ансамбъл. Особен интерес представлява манастирската кухня, наричана магерница. Тя предсавлява кула, минаваща през четирите етажа и завършваща с купол над покрива.
Рилския Манастир
През Средновековието Рилският Манастир е богато даряван от владетели, преживял е пожари и нападения. Много процъфтяващи селища са правили дарения за манастира, в следствие на което са оформени гостни стаи с дърворезби и живопис, характерни за съответния край /Коприщенски, Кюстендилски и др./ Възникват и множество обслужващи сгради. Към комплекса се числят и няколко други черкви, метохи, свети места и параклиси.
През 1778 г. Рилският манастир търпи огромен пожар. Реставрацията започва през 1784 г. от майстор Алекси, който през 1816-1819 проектира и строи източното, северното и западното крило. Нов пожар в Рилския манастир през 1833 г. унищожава значителни части от обителта, но те отново са възстановени под ръководено от Алекси.
В Рилският Манастир се влиза през две порти – Самоковската и Дупнишката. През 1837г. в двора е издигната църквата “Света Богородица”. Тя е трикорабна, петкуполна, без преддверие, с два странични параклиса и открита галерия. В църквата се пазят мощите на Йоан Рилски.
Рилския Манастир
Рилският Манастир съхранява много произведения на изкуството и литературата, ето защо той е център на духовната и материалната българска култура.Развитието на изкуството през годините може да бъде проследено чрез богатата колекция от икони, най-старата от които е иконата “Свети Иван Рилски”, датираща от четиринадесети век. Тус се намира и Рафаиловия кръст, за чиято изработка са били нужни цели 12 години. Той е направен през 18 век.
През 1983 година Рилският Манастир влиза в списъка за световното културно и природно наследство.
Днес всеки, който иска да се докосне до неповторимата атмосфера на Рилския манастир може да го направи през цялото време на годината, от 8 до 18 ч. Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на БТС, а печатът се намира в музея на манастира.
Обектът е част от създаденото през 1966 движение 100 национални туристически обекта на България. За да разгледате другите обекти, кликнете на посочения линк.
