Солун

Солун (Thessaloniki) е вторият по големина град в Гърция и е административен център на областта Егейска Македония. Покрай града е и устието на река Вардар, което се влива в Солунския залив на Егейско море. Солун е разположен на 300 км в южна посока от българската столица София. Градът разполага с летище и удобна ЖП гара, до която има редовни превози от София. Солун и неговите невероятни архитектурно-исторически паметници са включени в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство.

Историята на Солун е изначално обвързана с женското начало. Градът е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е., който решава да нарече града на жена си Тесалоника. Тя била сестра на Александър Македонски. Баща и Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над тесалийците. Името може да се преведе като победа над тесалийците.

Солун е бил столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел е проповядал в местната синагога, която е била главна за евреите от района, и е поставил началото на християнско братство и черква. Поради недоволството на местните еврейски водачи той напуска града и се отправя на северозапад, в град Верия. Солун е един от важните търговски центрове на Византия. Тук са родени българските просветители св. св. Кирил и Методий.

През 1204 г. Солун е завладян от кръстоносците, участвали в IV кръстоносен поход, и е провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. През 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е на път да освободи града, но е предаден от съпругата си и убит от Борил. През 1224 г. градът преминава във владение на Епирското деспотство. През 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотсво и териториите му стават васални на България. След смъртта на цар Иван Асен II българската държава отслабва и през 1246 г. Никейската империя присъединява Солун. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Андроник III Палеолог го продава на Венеция. Градът остава във венециански ръце до 1430 г., когато е превзет от турците. През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, голяма част от тях се заселват в Солун.

Солун се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите. През 18-19 и в началото на 20 в.по-голямата част от населението на Солун е еврейско. В Солун има еврейски печатници и училища, едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя са притежание на местни евреи. Според статистиката на Васил Кънчов в началото на 20 век общият брой на населението на Солун е 118 000 души, от които 55 000 евреи, 15 000 българи, 10 000 турци, 10 000 гърци и други. Районите на север от града обаче са били предимно български.

През турското робство Солун е един от най-големите културни и просветни центрове на Балканите. Солун остава в пределите на Отоманската империя до 1912 г. и е носил името Салоника (бълг. Солун). По време на Балканската война гърците изпреварват само с 1 ден българските войски и успяват да установят в Солун гръцко мандатно управление. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкия договор, според който Солун е предаден на Гърция.

Десетки хиляди българи са прокудени завинаги от родните си места. Закрита е Солунската българска мъжка гимназия, както и девическата гимназия и други български културни институции. През Първата Световна война Солун е окупиран от англо-френски войски и се превръща в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници. В града се учредява временно правителство, начело с Елевтериос Венизелос, което е на страната на френско-британските съюзни сили, въпреки желанието за неутралитет на крал Константинос I.

В големия пожар от 1917 г. по-голямата част от града е унищожена. Именно поради това масата от еврейското население, загубило имуществото си в пожара, се изселва. Голяма част от тях се отправя за Палестина, Франция и САЩ. Населението на града бързо нараства след войната от 1922 г. между Гърция и Турция и последвалата я малоазийска катастрофа. Гърция губи малоазийското крайбрежие и гр. Измир. Хиляди бежанци от тези райони се заселват в Солун, като донасят обичаите и традициите си. Това оказва голямо влияние в по-нататъшното развитие на града.

Най-голямата забележителност в Солун е нейният символ - Бялата Кула. Тя е построена от турците през 15 в. като защитна крепост. Височината й достига 30 м., като е издиганата на 6 етажа. Тя е била част от крепостната стена на Солун до нейното разрушаване през 1867 г. В миналото кулата е използвана като затвор и място за мъчения и екзекуции, откъдето идва и другото и прозвище - Кървавата кула. Затворът е премахнат през 1878 г. и кулата е боядисана в бяло, откъдето произлиза и днешното й име. Освен всичко друго там са се съхранявали великолепни колекции от скулптури, фрески и други интересни артефакти, представящи развитието на града между 3-14 в.

Ротондата "Св. Георги" датира от 3 в. се счита за най-старата Солунска църква. Тя била замислена като мавзолей за император Галерий, но така и не изпълнява тази функция. Константин Велики я превърнал в църква. През 15 в. турците я превърнали в джамия, а от този период е запазено едно минаре. Друга забележителна Солунска църква е "Св. Богородица Неръкотворна". Не пропускайте да посетите и музея на Филип Македонски, където може да видите бойните му доспехи и оръжия, както и предмети, извадени от гробницата на владетеля. В музея са изложени и накитите на последната му жена, намерени през 1977 г. до разположеното на 60 км от Солун градче Вергина.