Лайпциг
За нас, българите, германският град Лайпциг (Leipzig) завинаги трябва да остане в съзнанието ни като мястото, където се печата първият български вестник „Български орел”. Годината е 1846 г., а радетелят за родна просвета е Иван Богоров. Разбира се, този факт е една незначителна частица в общата самостоятелна история на Лайпциг.
Лайпциг през вековете изпълнява функцията на търговско, икономическо, културно и политическо кръстовище. С град Лайпциг неизменно са свързани велики имена като Рихард Вагнер, Йохан Себастиан Бах, Роберт Шуман, Йохан Волфганг фон Гьоте, писателят Ерих Кестнер, както и ненадминатият Фридрих Ницше. В Лайпциг Шилер написва една от версиите на Одата на радостта, а Бетовен създава по-късно музиката.
Лайпциг е разположен в Източна Германия, като е най-голямото населено място в немската провинция Саксония. Целият град се разпростира на площ от 297, 60 кв. км, а в него живеят около 520 000 души. Лайпциг е бил един от най-големите градове в Източна Германия преди обединението й. Също така той попада в петдесетте най-големи града в ЕС по население. Лайпциг е разположен точно на мястото, където реките Парте, Ваис Елстер и Плейс се сливат.
Лайпциг има многовековна история. Всъщност тя е около 1300 г. – точно колкото векове история има и България. За първи път името на селището се споменава в религиозни документи от 1015 г. Името на града идва от славянската дума Lipsk и в буквален превод звучи като „селището, където стоят липите”. Славянското селище на мястото на днешен Лайпциг съществува през 10 век. През следващия 11 век населеното място тук е известно под името Урбс Либци, като през 1165 г. селището е представлявало градска част и прочут пазар.
През вековете та чак до днес Лайпциг е известен като голям търговски център. Търговският панаир в Лайпциг, който започва през средните векове има славата на най-стария подобен панаир изобщо в света и с течение на времето придобива световно значение. По-нататъшната история на Лайпциг му отрежда ролята на германско търговско селище през 12 век, а през следващите два века е един от стабилните градове в Саксония, като през 14 век има статут на имперски град.
До днес Лайпциг си остава голям търговски и панаирен център. Не случайно Иван Богоров избира на времето Лайпциг, за да отпечата първия български вестник – градът има вековни традиции в полиграфичното печатане, като днес комбинатите, които извършват тази дейност са общо 40 на брой. Неизброим е броят на книгите, атласите, календарите, каталозите, които излизат ежедневно от тази индустрия в Лайпциг.
Сред културно-историческите забележителности на Лайпциг безспорно се откроява протестантската църква Томаскирхе. Изключително красива както отвън, така и отвърхе тази главна за Лайпциг църква е построена в строг готически стил. Някога, до 12 век тук се е издигала по-малка дървена религиозна постройка. Каменната постройка е издигната през 13 век, а от същия век храмът има непрекъснато хор.
В продължение на 27 години - от 1723 до 1750 г., Йохан Себастиан Бах работи в Томаскирхе като хормайстор и музикален директор. Някои от най-прочутите си кантати той написва именно за хора на този храм. Поради факта, че приживе музикалният му гений не получил признание, Бах бил погребан след смъртта си в градското гробище. В края на 19 век властите в Лайпциг открили мощите на композитора и ги пренесли в църквата, където лежат и до днес. Съркофагът на Бах останал непокътнат дори и след бомбардировките на Втората Световна Война.
Доста от архитектурните забележителности на Лайпциг може да разгледате в Стария исторически център на града. Една стабилна разходка от около 2 часа ще ви позволи да се запознаете с прекрасните барокови и ренесансови сгради. Интересно е, че на доста от тях фасадата се е запазила, а от задната им част са пристроени модерни пристройки, в които днес се помещават офисите на много фирми.
Сред интересните постройки в стария град на Лайпциг може да видите тази на старата община, построена през 1556 г., старата търговска борса от 17 век с паметника на Гьоте пред нея, както и приемната на града - Кьонигс Хауз. В Лайпциг се намира и най-старата, все още работеща кафетерия в Европа - Кофе Баум. Днес кафенето функционира и като ресторант и като музей, който разказва за любовта на местните към горчивата напитка.