Царевец

Велико Търново (Tsarevets) е старопрестолната столица на България. Този бивш най-важен град за страната, разположен в северната част на Добруджа, е едно от най-важните исторически селища в България и като такова Търново има много какво да предложи на своите посетители и гости. Безспорният символ на Велико Търново е крепостта Царевец, която е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393 година). Царевец е включен в списъка със 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Царевец е солидно укрепените с крепостни стени, което доминира на фона на Велико Търново от едноименния хълм. До него е и хълмът Трапезица, а двата заедно са оформяли рамките на старопрестолната българска столица. Двете външни предградия се оформят по поречието на река Янтра , която протича в подножието на западния и югоизточния склон на Царевец. В онези средновековни времена между 12 и 14 век Царевец застава рамо до рамо по слава и мощ до Рим, като е наричан дори "втори Константинопол" градът е бил един от най-големите крепостни градове в европейския югоизток.

Първото селище на този исторически хълм се появява през късния халколит около 4200 г.пр.н.е. То продължава своето развитие през бронзовата епоха, а през желязната епоха, когато тукашните земи са населени от траките, селището отбелязва особен напредък. Около 5-7 век на мястото на днешен Царевец се намира Зикидева , който е най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Малко след това на мястото на ранновизантийската крепост възниква старобългарско селище, което се развива и разраства по време на Първата българска държава и особено в епохата на византийското владичество.

През 1186 г Търновград става столица на България, а на Царевец били изградени Царският дворец и Патриаршията, който били двете главни институции за това време. Крепостна стена дълга около 2 километра защитавала Царевец и опасвала хълма. На места дебелината на стената стигала до 2, 60 метра. При главния портал на Царевец, Лобната скала и Балдуиновата кула също били изградени напречни крепостни стени, които се псускали надолу към Янтра.

Царевец имал общо три входа, като главният е разположен на запад. Изграден е на тесен скален провлак, като има три последователно разположени порти, всяка от които е отбранявана от кули. В скалата пред първата порта има прорез, над който се е спускал дървен подвижен мост, успял да се запази до 1864 г. Портата е възстановена без кулата през 1932-1934 г. Втората порта е разположена на 18 м след първата. Третата порта е съществувала в автентичния си вид до 1889 г., като е реставрирана през 1971 г.

Едно от интересните места в крепостта Царевец е Балдуинова кула, с която е свързана легендата, че в нея е бил затворен и намерил смъртта си латинският император Балдуин Фландърски , който е пленен от българският цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г. В края на 13 в. при тази кула бил изграден един от градските манастири. През Средновековието Царевец е представлявал гъста мрежа от жилищни и стопански постройки.

Археологическите изследвания извеждат на бял свят данни за повече от 370 жилищни и стопански постройки, 22 църкви, 4 от които ранновизантийски, а освен това има и останки на 4 манастирски комплекса. Жилищата образували квартали, всеки от които имал своя енорийска църква. Освен това между всички части на Царевец имало изградена много добра улична мрежа.

В средата на Царевец е разположен патриаршеския храм "Свето Възнесение Господне". Тук до днес се съхранявали мощите на св. Михаил Воин от Потука. Този храм е кръстокуполен, като от южната му страна се издига висока кула, която служела като камбанария. Това по принцип било рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. В средновековните времена църква е била богато украсена от вътре и отвън с мозайки и стенописи. Тя заедно с двореца на Царевец е била разрушена при превземането на крепостта през лятото на 1393 г. от войските на султан Баязид І.

Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г и е завършена през 1981 г в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Според официалната статистика Царевец е най-посещавната забележителност в България. Годишно през Царевец преминават около 200 000 души, а светлинното шоу Звук и светлина превръща Царевец в една незабравима картина.