Бачковският манастир
Наред с Рилския манастир, Бачковският манастир е един от най-важните храмови комплекси на територията на България. Бачковският манастир е вторият по големина веднага след Рилския, като същевременно с това е един от най-старите на Балканския полуостров. Той е устоял на изпитанията на византийска, старогрузинска и българска култура и народност. Бачковският манастир носит името „Успение Богородично“ и е живописно разположен край Бачково. Той се намира в долината на Чепеларската река (река Чая), на около 10 километра в южна посока от Асеновград. Наоколо красивата природа е съставена от красивите хълмове на планината Родопи.
Бачковският манастир е разположен в туристически популярна зона на страната, събрала на територията си доста исторически паметници и природни резервати. Поради този факт Бачковският манастир се радва на много посетители през цялото врем на годината, като за тяхно удобство обителта е изградена специална алея около манастира. На нея са разположени доста заведения, магазинчета за сувенири и сергии със всевъзможни стоки като редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и др.Бачковският манастир е един от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Бачковският манастир е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани (Пакуриан), който бил велик доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин. Първоначално Бачковският манастир се развива като център на грузинското монашество. Към края на 11 в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска. Това наименование произлиза от първоначалното име на съседната крепост Петрич.
Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал - грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (1050 - 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Днес в Бачковският манастир все още може да се види икона, подарена през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир. Предполага се, че след падането на България под османско робство в края на 14 век патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Тук патриархът заедно с неговите ученици започват активна религиозна и книжовна дейност. Патриарх Евтимий умира около 1404 г.
След като е ограбен и занемарен след турското нашествие, Бачковският манастир е отново възобновен през 16 век. Трапезарията е реконструирана през 1601 г., а катедралната църква „Успение Богородично“ е окончателно завършена през 1604 г. В трапезарията на Бачковския манастир може да видите невероятно красиви стенописи, изрисувани от незнайни майстори някъде около 1605 г. Тяхната художествена стойност кореспондира с останалите стенописи из целия манастир. Особено красиви са рисунките в църквата. Най-забележителна в този храм в Бачковския манастир обаче е иконата на Богородица Умиление, датираща от 1310 г., за която се смята, че е чудотворна.
В Бачковския манастир наред с главния църковен храм има и два по-малки храма — „Св. Архангели“, построен някъде през 13-14 в. Той е разположен в северния двор до главната църква. Другият храм в Бачковския манастир е „Св. Никола“, който е строен в периода 1834–1837 г. Църквата „Св. Никола“, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841 г. Те са дело на известния художник Захари Зограф, който изрисува и собствения си лик сред стенописите. Към Бачковския манастир има и интересен музей, в който могат да се видят обредни предмети и образци на златарското изкуство от различни периоди.
