Езеро Окото в Рила
Седемте рилски езера са едно от най-големите водни съкровища на територията на България. Тези ледникови езера са разположени при различна надморска височина в най-голямата планина на Балканския полуостров – Рила, като са включени в рамките на Национален парк Рила. Национален парк Рила е най-големият в България и съответно първенец сред трите български национални парка, включени в списъка на ЮНЕСКО със световното природно налседство.
Целият парк е разположен на 81 046 хектара площ, като заема 0, 73% от територията на България. На негова територия се формират около 3, 61% от водните ресурси на страната, 9, 40% от водните ресурси на реките Струма и Места, 5, 62% – на река Марица и 8, 27% от водните ресурси на река Искър. Национален парк Рила обхваща едни от най-богатите райони на повърхностни води в България. Обемът на оттока на реките, изтичащи от Национален парк Рила е 700, 4 х 106 куб. м. годишно. Общият обем на водите в езерата е 80 х 106 куб. м.
Групата на Седемте рилски езера е формирана при надморска височина между от 2095 м. до 2535 метра. Тези живописни водни басейни са разположени стъпаловидно в планината, като са обградени между върховете Сух чал, Отовишки връх и Харамията. Този езерен комплекс се намира на изток от връх Хайдута (още Харамията), на юг от стръмните скални склонове на седловината Раздела, а на запад се вижда Отовишки връх, който е точно над езерото Бъбрека.
В района протича река Джермила, която преминава през северната част на Седемте рилски езера. От горе надолу Седемте рилски езера са подредени в този ред: Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното езеро и Долното езеро, които са има дадени в зависимост от формата, която езерните води са приели.
Седемте Рилски езера, включително и емблематичното за тях езеро Окото са сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Окото е второто под ред сред седемте циркусни езера в Рила. Езерото Окото достига на дълбочина 37 метра, като се разпростира на площ от 6.8 хектара.
Окото се е образувало на 2440 метра надморска височина, като друго популярно негово наименование е още Сърцето. В североизточната си част езерото Окото в Рила се оттича към по-нискостоящото езеро Близнака.
Преди да получи името Окото, съответно и Сърцето, езерото се е наричало В Чанак гьол. Подходът към езерото Окото започва при стръмния склон до южната част на езерото Бъбрека, като по-нататък следва отточната река на Окото. Тук е маркиран с червени отличителни маркери туристически маршрут, който следва североизточната брегова линия. По-нататък продължава стръмно нагоре през поредица от серпентини, които отвеждат до най-високото езеро от групата - Сълзата.
В североизточния край на езерото Окото се разклонява немаркирана пътека към разположения на югозапад връх Отовица и хижа Иван Вазов. Има три основни изходни точки, за да достигнете Окото. От хижа Седемте рилски езера пътят е един час, а от хижа Иван Вазов маршрутът се изминава за около час и половина.